Не един и двама са ми казвали:"Защо го издаваш този вестник? Четат го хора, които знаят всичко, което публикуваш." Те ми обясняват, че това, което правя, е като непрекъснато повтаряне на мантри. Сигурно има нещо вярно. Истина е, че читателите на вестника ни не са много. Ние сме много малък процент, нека приемем дори, че той е нищожен пред огромното множество, което днес настоява да бъде "обществено мнение". В резултат на неговите мозъчни усилия се стигна до преценката, че 9-ти септември 1944 година е най-великото българско събитие на ХХ век. А градът, носещ името на Георги Димитров е най-величественото постижение на българския строителен гений. Сега, когато пиша тези редове, се очаква резултатът от гласуването за най-грандиозния атентат, извършен в България или от българин през същия този век. Сред изброените и обявени за терористични актове, съставителите на този списък разсеяно са пропуснали доста значими прояви от този род. Интересен е критерият им. Ако е по броя на жертвите, то защо 9 септември 1944 г. не е сред тях? Или защото наистина този преврат е станал почти без проливане на кръв. Но затова пък през следващите десет дни, обявени за "безотчетни" са били избити десетки хиляди български офицери, свещеници, полицаи, учители, ученици, търговци, кметове, чиновници... Доказателства? Вземете "Държавен вестник" от това време. Там са изброени безследно изчезналите през тези дни, издирвани от близките си. Може те да са станали жертви на нащастни случаи, транспортни катастрофи или инциденти по време на работа? Как точно по време на тези "десет безотчетни дни" са се случили толкова много злополуки!? Отговор на този въпрос са стотиците масови гробове, които продължават да се разкриват и до днес.
|
Баналността на злото:
няма опасни мисли - самото мислене е опасно.
Хана Арент
От снимката в интервюто на групенфюрера от ДС във "Фрогнюз" от 6 ноември, ме гледа образа на едно трудно за определяне същество. Той например, иска да мине за откровен и по ДеСарски навик мисли, че ни казва истини, които ние простосмъртните можем да узнаем само от него. Или само от ДС. Аз обаче имам чувството, че пред мен стои един дърт и лъжлив циганин, на който никой никога нищо не е забранявал, не е отказвал, за който ние мравките сме били точно това - насекоми за размазване от подметките на ДС.
Все още не е отшумяла 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и последвалия "ефект на доминото", довел до рухването на тоталитарните комунистически режими в Европа. Около отбелязването на събитието се закрепи илюзията, че през изтеклите две десетилетия у нас, сякаш не остана нищо неразкрито от мрачния 45-годишен период. Работата на Комисията по досиетата, на Института за изследване на близкото минало, на ред други структури, както и на обилната мемоарна и художествена литература по въпроса, подкрепят тази илюзия. В играта се намеси и жълтата преса, охотно предоставила страниците си за разкриване на интимни подробности от живота на висшия комунистически ешелон. Но все пак остават сенчести ъгли, в които се спотайват много и все интересни исторически факти. Един от тях е за ожесточената радиовойна, която се води през целия следвоенен период и която, подобно на Берлинската стена, е символ на разделена Европа.
Двайсет години след падането на Берлинската стена, Франсоа Отер, известен репортер във "Фигаро", посети страните от бившия съветски блок.
Разказ в десет епизода
Журналист във "Фигаро" от 1979 г., Франсоа Отер е отразил не една война (Ливан, Чад, Камбоджа...) и е бил кореспондент във Вашингтон и в Пекин. Лауреат е на наградата “Албер-Лондр”, присъдена му през 1986 г. Автор е на един роман, "Замръзнало червено" (изд. Сток). Миналото лято пое към нови завоевания - Америка на Обама
Приятелите ми в Азия излизат от кожата си, когато заговоря за "азиатци". "Ние сме китайци, японци, корейци, не азиатци!", заявяват те. Чувството, че са роднини, живеещи на един и същи континент, им е напълно чуждо. Техните крале или императори никога не са сключвали съюзи с равни на тях водачи на съседни нации - нещо немислимо за тях. Тази непреодолима дистанция между Токио и Пекин, Сеул и Банкок е особено любопитна за европейците - до такава степен техните династии са се смесили в историята. Смесването, като че ли е закодирано в гените ни. Преоткрихме го наскоро.
Професор Николай М. Янев, родом от град Поморие, доктор на математическите науки, ръководител на секция "Вероятности и Статистика" в Института по Математика и Информатика към БАН, е един от най-изтъкнатите български математици, получили международно признание, с над 120 научни статии в най-реномираните международни математически списания. Той е автор на 3 монографии, издадени в САЩ, а също и на 4 учебника за университетите у нас. Професор Н. Янев е бил директор на Института по Математика и Информатика към БАН (два мандата), член на Общото събрание на БАН (вече 4 мандата), председател на Комисията за математически науки и член на Президиума на Висшата Атестационна Комисия. Професор Н. Янев е дългогодишен председател на Огранизационния Комитет на Международните летни конференции по Теория на вероятностите и Математическа статистика, президент на Българското Статистическо Дружество и член на Международния Статистически Институт. Създател е на програмата по Вероятности и Статистика към Факултета по Математика и Информатика на Софийския Университет "Св. Климент Охридски", където от 1976 година чете няколко различни курса лекции в това направление. Освен това, той е бил ръководител на 15 дипломанти и 9 аспиранти, някои от които днес са също професори, доценти, асистенти и доктори (между тях и двама поморийци д-р Георги П. Янев и д-р Евгения П. Николова). Многократно канен като гост-професор за четене на лекции и за съвместни научни изследвания в престижни университети на САЩ, Канада, Франция, Испания, Швеция, Русия, Гърция, Германия, Австралия. Председател е на Организационния комитет на Първия световен конгрес по Разклоняващи се стохастични процеси, едно безспорно признание за българската школа в това направление, на която той е основател и безспорен лидер. Професор Н. Янев е запален ветроходец и отличен сърфист.
|
|