От снимката в интервюто на групенфюрера от ДС във "Фрогнюз" от 6 ноември, ме гледа образа на едно трудно за определяне същество. Той например, иска да мине за откровен и по ДеСарски навик мисли, че ни казва истини, които ние простосмъртните можем да узнаем само от него. Или само от ДС. Аз обаче имам чувството, че пред мен стои един дърт и лъжлив циганин, на който никой никога нищо не е забранявал, не е отказвал, за който ние мравките сме били точно това - насекоми за размазване от подметките на ДС.

Все още не е отшумяла 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и последвалия "ефект на доминото", довел до рухването на тоталитарните комунистически режими в Европа. Около отбелязването на събитието се закрепи илюзията, че през изтеклите две десетилетия у нас, сякаш не остана нищо неразкрито от мрачния 45-годишен период. Работата на Комисията по досиетата, на Института за изследване на близкото минало, на ред други структури, както и на обилната мемоарна и художествена литература по въпроса, подкрепят тази илюзия. В играта се намеси и жълтата преса, охотно предоставила страниците си за разкриване на интимни подробности от живота на висшия комунистически ешелон. Но все пак остават сенчести ъгли, в които се спотайват много и все интересни исторически факти. Един от тях е за ожесточената радиовойна, която се води през целия следвоенен период и която, подобно на Берлинската стена, е символ на разделена Европа.

Двайсет години след падането на Берлинската стена, Франсоа Отер, известен репортер във "Фигаро", посети страните от бившия съветски блок.

Разказ в десет епизода

Журналист във "Фигаро" от 1979 г., Франсоа Отер е отразил не една война (Ливан, Чад, Камбоджа...) и е бил кореспондент във Вашингтон и в Пекин. Лауреат е на наградата “Албер-Лондр”, присъдена му през 1986 г. Автор е на един роман, "Замръзнало червено" (изд. Сток). Миналото лято пое към нови завоевания - Америка на Обама

Приятелите ми в Азия излизат от кожата си, когато заговоря за "азиатци". "Ние сме китайци, японци, корейци, не азиатци!", заявяват те. Чувството, че са роднини, живеещи на един и същи континент, им е напълно чуждо. Техните крале или императори никога не са сключвали съюзи с равни на тях водачи на съседни нации - нещо немислимо за тях. Тази непреодолима дистанция между Токио и Пекин, Сеул и Банкок е особено любопитна за европейците - до такава степен техните династии са се смесили в историята. Смесването, като че ли е закодирано в гените ни. Преоткрихме го наскоро.

Професор Николай М. Янев, родом от град Поморие, доктор на математическите науки, ръководител на секция "Вероятности и Статистика" в Института по Математика и Информатика към БАН, е един от най-изтъкнатите български математици, получили международно признание, с над 120 научни статии в най-реномираните международни математически списания. Той е автор на 3 монографии, издадени в САЩ, а също и на 4 учебника за университетите у нас. Професор Н. Янев е бил директор на Института по Математика и Информатика към БАН (два мандата), член на Общото събрание на БАН (вече 4 мандата), председател на Комисията за математически науки и член на Президиума на Висшата Атестационна Комисия. Професор Н. Янев е дългогодишен председател на Огранизационния Комитет на Международните летни конференции по Теория на вероятностите и Математическа статистика, президент на Българското Статистическо Дружество и член на Международния Статистически Институт. Създател е на програмата по Вероятности и Статистика към Факултета по Математика и Информатика на Софийския Университет "Св. Климент Охридски", където от 1976 година чете няколко различни курса лекции в това направление. Освен това, той е бил ръководител на  15 дипломанти и 9 аспиранти, някои от които днес са също професори, доценти, асистенти и доктори (между тях и двама поморийци д-р Георги П. Янев и д-р Евгения П. Николова). Многократно канен като гост-професор за четене на лекции и за съвместни научни изследвания в престижни университети на САЩ, Канада, Франция, Испания, Швеция, Русия, Гърция, Германия, Австралия. Председател е на Организационния комитет на Първия световен конгрес по Разклоняващи се стохастични процеси, едно безспорно признание за българската школа в това направление, на която той е основател и безспорен лидер. Професор Н. Янев е запален ветроходец и отличен сърфист.