ПРО и АНТИ

България и Македония имат поводи да не се разбират особено добре. Сега у нас всички говорят за случая „Спаска Митрова“, който продължава да е в задънена улица. Остават нерешени и случаите на Мирослав Ризински, македонски българин, който в момента е в затвора по спорни обвинения в корупция, и Драги Каров, осъден за развяването на български флаг в собствената си къща във Велес. Македонската страна също има своите мотиви за недоволство – тя намери за обидни думите на Бойко Борисов, че „македонците са виновни за трагедията в Охрид“, а няма как да пропусне и факта, че като министър Божидар Димитров използва най-нелицеприятни названия за държавата им. Освен това България отказва да регистрира македонската организация „ОМО“. Македония пък отказва да регистрира българската организация „Радко“. От българска гледна точка скандалите наистина нямат обяснение. Майката на малко бебе Спаска Митрова е осъдена ефективно на три месеца затвор заради семейни спорове, които със сигурност е можело да се уредят по по-цивилизован начин. Въпреки абсурдността на присъдата македонските власти отказват да освободят г-жа Митрова дори след многократните усилия на новото българско правителство. Медиите в Македония също не намират случая за сериозен и обвиняват българските власти в провокации. Последните развития по случая са, че в София инициативен комитет организира протест в защита на Спаска Митрова. Организаторите, повечето от които българи от Македония, обявиха, че протестът на 17 септември пред македонското посолство е граждански, мирен, надпартиен и общонароден.

Заради отказа на Македония да реши проблема позицията на българския Министерски съвет трябва да се втвърди спрямо Скопие, обяви лидерът на българската ВМРО Красимир  Каракачанов. Според него България няма право да позволява Македония да влиза в ЕС и НАТО, защото така ще си спечели един доста по-укрепнал провокатор, който да създава проблеми отвътре.

Разбира се, в позицията на Красимир Каракачанов няма нищо ново. Неговата партия открай време рекламира именно твърд подход към Македония, който среща голямо одобрение в българските медии. За 20 години обаче този подход не е довел до нищо добро, а единствено до изостряне на отношенията и нови проблеми за българите в Македония, подобни на тези на Спаска Митрова.

Ако и сега България „се втвърди“ спрямо Македония и влизането й в Европейския съюз, тя може да постигне тактическата задача и да освободи Спаска Митрова, но ще загуби стратегическата задача, която си е поставил ЕС за Западните Балкани - подобни проблеми никога повече да не се случват - не само на българските граждани, а изобщо. Това ще е възможно само ако Македония има един нормален път на демократично развитие, който да не е спъван от съседите й по примера на Гърция. Колкото повече Македония се интегрира към ЕС, толкова по-невъзможни ще са правни абсурди като присъдата на г-жа Митрова.   

От друга страна, продължаването на изолацията на нашата западна съседка би я направило още по-недемократична. Страната ще може да продължи да използва практики, които отдавна са отречени от Европейския съюз.

За да бъдат отношенията нормални, подобни практики не трябва да използва и България. Тя обаче дава лош пример, като не спазва решенията на Европейския съд в Страсбург, който намери за неправомерно нерегистрирането на малочислената македонска партия ОМО в България. Не е ясно каква опасност за националната сигурност представлява тази организация, след като повечето й членове са възрастни хора от едно-две села в Пиринска Македония.

С други думи, България трябва да реши да бъде добрият приятел или страшният враг на Македония. Първият вариант предполага нормализиране на отношенията, активна помощ за изпълняване на критериите на ЕС и оттам възможност за културно разрешаване на спорните моменти. България в дългосрочен план би имала стабилен и демократичен съсед. Вторият вариант означава допълнително напрежение и безкрайно повторение на случаи като Спаска Митрова, Мирослав Ризински и Драги Каров.