Не един и двама  са ми казвали:"Защо го издаваш този вестник? Четат го хора, които знаят всичко, което публикуваш." Те ми обясняват, че това, което правя, е като непрекъснато повтаряне на мантри. Сигурно има нещо вярно. Истина е, че читателите на вестника ни не са много. Ние сме много малък процент, нека приемем дори, че той е нищожен пред огромното множество, което днес настоява да бъде "обществено мнение". В резултат на неговите мозъчни усилия се стигна до преценката, че 9-ти септември 1944 година е най-великото българско събитие на ХХ век. А градът, носещ името на Георги Димитров е най-величественото постижение на българския строителен гений. Сега, когато пиша тези редове, се очаква резултатът от гласуването за най-грандиозния атентат, извършен в България или от българин през същия този век. Сред изброените и обявени за терористични актове, съставителите на този списък разсеяно са пропуснали доста значими прояви от този род. Интересен е критерият им. Ако е по броя на жертвите, то защо 9 септември 1944 г. не е сред тях? Или защото наистина този преврат е станал почти без проливане на кръв. Но затова пък през следващите десет дни, обявени за "безотчетни" са били избити десетки хиляди български офицери, свещеници, полицаи, учители, ученици, търговци, кметове, чиновници... Доказателства? Вземете "Държавен вестник" от това време. Там са изброени безследно изчезналите през тези дни, издирвани от близките си. Може те да са станали жертви на нащастни случаи, транспортни катастрофи или инциденти по време на работа? Как точно по време на тези "десет безотчетни дни" са се случили толкова много злополуки!? Отговор на този въпрос са стотиците масови гробове, които продължават да се разкриват и до днес.

А нима така нареченият "Народен съд" не беше терористичен акт над българския политически елит, организиран от Москва. Телеграмите, изпращани от кръстника на Димитровград от столицата на СССР, са публично достояние. В тях се указва какъв да бъде броят на избитите, нещо, което трябва да бъде обявено от "обективните" съдии, упражняващи всякакви занаяти, но не и съдийската професия. Ако има няколко изключения, то те са потвърждение на съмненията ни за политизиране на правораздаването у нас и до днес. Доказателство за терористичния подход към набедените подсъдими е и отмяната на голяма част от произнесените "присъди" и реабилитирането на жертвите посмъртно. Ще си позволя да посоча две монументални доказателства. Първото е бюстът на професор Станишев във II-ра софийска хирургия и второто - площадът в Балчик, който носи името "Капитан Георги Радков". И двамата са ликвидирани веднага след произнасяне на "присъдите". И двамата са реабилитирани посмъртно, както още стотици други, невинно осъдени.  За избитите без съд и присъда няма реабилитация, защото те лежат в незнайни безкръстни гробове.

Ще спомена и още едно престъпление от множеството, достойни да бъдат класирани сред  най-значимите през ХХ век терористични актове с българска марка. Това е свалянето на израелския пътнически самолет през 1955 г. И до ден днешен помня разказа на един граничар, който е бил свидетел на случилото се: "Видях как подът на самолета се разтвори и от него започнаха да падат хора и куфари." Казват, че пилотът на изтребитeля полудял. Горкият български офицер, изпълнил заповедта на  командир, който сега e възможно да се радва на заслужена генералска пенсия.

Драги читатели, навярно вие знаете всичко това и не е нужно да го повтарям. Но трябва да сте горди, че четете текст, който ще просветлява и вълнува душите на българите след век. Може и да се лъжа. Нищо чудно това да се случи само след десетина години.