- Професор Янев, във вашата биография виждаме колко много сте обвързан с вашата любима математика, но от друга страна се разбира, по пряк или по косвен начин, че според Вас математиката не е обикновена наука; че в нея има и поезия и възвишена култура. Понеже вие сте човек, роден в Бургас, израснал в Поморие - значи сте морски човек, мога лесно да разбера какво означава това - направете връзка между морето, математиката и поезията?
- Чудесен въпрос и с удоволствие бих отговорил. Математиката е, наистина с право, наричана царица на науките, защото тя, за разлика от всички останали науки, не работи непосредствено с опита, с реалната действителност, а основата на всичко са логическите изводи, нашето въображение. В крайна сметка, разбира се, всичко произлиза от живата природа, но веднъж откъснало се от нея, превърнало се в математика, то става нещо друго…Математиката има своя вътрешна логика, структура и развитие, които рязко я отличават от всички останали науки. Да вземем всички останали науки - това, което е било преди петдесет или сто години, смятано за вярно, днес просто не е. Те се занимават с относителни, не с последни истини, с които работи математиката. В математиката това, което е било вярно преди две хиляди години, е вярно и сега, и ще бъде вярно винаги.
- Говорите за математиката, но аз искам да усетя как вие поставяте знак за равенство или равенство, пресечено с чертичка по отношение на поезията и по отношение на морето?
- Да, но преди това искам да кажа интересен исторически факт, свързан с математиката и поезията. Известният германски математик Вайерщрас - много известен, крупен математик - имал аспирант, който пишел стихове. След време един негов колега го пита: "Какво стана с твоя аспирант, който пишеше стихове? Защити ли дисертация?". Вайерщрас отговорил така: "Уви, за съжаление, той нямаше достатъчно въображение и затова си остана само поет.".
- А може би е станал знаменит поет?…
- Историята нищо не казва, но не е станал математик. Забележете, поради факта, че не е имал достатъчно въображение. Наистина, обикновеният човек трудно може да си представи как гледа на света един математик. Ако нашият обикновен свят е тримерен, то математиците работят с многомерни пространства, с "безкрайномерни" пространства, с много сложни неща, които обикновеният човек не може да си представи, за съжаление, защото състоянието на днешната математика е много, много далеч от представите на съвременния човек, получил даже висше образование. Но да оставим настрана математиката и да се върнем към поезията и морето. Морето е съдба. Човек, който се е родил и израснал в морето - за него то е нещо повече, един нов свят; нещо, което само човек, който се е родил там, който е израснал в това море, може да го почувства. То дава една много по-голяма широта на мисълта. Освен това, морето винаги е било комуникация между различни хора, народности. И това ми е дало възможност да виждам много повече хора, отколкото ако не бях израснал край морето. Така че морето е моята наистина голяма страст и моето хоби - уиндсърфинга. Поезията е нещо, което бих казал, че си е вродено. Моята учителка по литература винаги е твърдяла, че имам призвание в литературата. Спомням си и че когато завърших гимназия и реших да се посъветвам с дядо ми, който е известен юрист и го питах дали да не продължа семейната традиция и да отида да следвам право, като него и като баща ми - той ми отговори тъжно (това беше 1961 година): "Моето момче, в България няма право.". А когато му казах: "Все пак, може би да отида да следвам литература?", той ми каза: "В България не само не може да се говори, не може и да се пише. Или ако щеш обратното - не може да се пише и затова не може да се говори". Така че, аз избрах математиката като една от възможностите за развитие като свободна личност. Независим от това, което ми предлага обществото. Обичах математиката също и имах успехи в тогавашните олимпиади, национални конкурси и т.н. Така, че тръгнах по този път. Но поезията е останала винаги … в сърцето ми.
- Казват, че омировата поезия е изградена върху ритъма на морските вълни. Поезията си има своите формули като математиката. Вие познавате ли формулите на поезията, що се отнася до ритъм: ямб, хорей, дактил, амфибрахий. Тези поетични формули. Как се отнасяте вие към тях?
- Трябва да си признаем, че имам известна обща култура по въпроса, без разбира се, да вниквам така дълбоко в съдържанието на тези формули. Чел съм много литература, поезия, Омир - гениалните му "Илиада" и "Одисея". Още от малък са ми харесвали страшно много. Но да си призная, в областта на теорията на поезията съм дилетант и пиша така, както чувствам нещата, както вътрешният глас ми говори. За мене най-важното е вътрешният ритъм. И разбира се, философското съдържание. Обичам философската поезия.
- В математиката има твърде много старогръцки, понеже споменахме Одисей. Самата дума "математика", "математики" - това е старогръцка дума; "матима" е на старогръцки "урок"; "матитис" е ученик. Вие във вашите студии, с които имах удоволствието да се запозная, споменавате за различни старогръцки понятия от типа на "стохастични процеси", на "апроксимации". Те са все старогръцки неща, т.е. математиката е стъпила здраво на старогръцкия по отношение на понятия и на формулировки?
- Не само в математиката, това е една традиция в науката. И в много други области има. Но специално искам да ви кажа, че се занимавам с тази част от математиката, която се нарича стохастика. Стохастиката обединява теория на вероятностите, математическа статистика и техните приложения.
- На старогръцки "стохос" значи цел и догадка, предположение.
- "Стохастикос" означава "умеещ да отгатва". И наистина, това е една от задачите на теория на вероятностите, на стохастиката - да може да оценява вероятностите на случайните събития. А нашият живот не е нищо друго, освен низ от случайни събития.
- Които трябва да отгатваме всекидневно.
- И природата е такава - стохастична, както казваме ние, математиците.
- Всъщност, в математиката има и много арабски термини, които напомнят и това, че арабската поезия е известна в световен мащаб. Как бихте ги изкоментирали тези - арабските понятия в математиката?
- Първо, искам да кажа няколко думи за древногръцката математика, защото тя е велика. Тя е основата на модерната математика. Наистина, математиката като наука, Евклид, Питагор, Аристотел, Платон, всички тези велики древни гърци, които са създали толкова много неща, на които се крепи един от стълбовете на днешната цивилизация, наистина трябва да им отдадем дълбока почит. А за арабите... Знаете ли? Бях приготвил, по молба на Радио София, едно предаване за арабския отдел, което се казваше така: "Арабски страници в История на математиката", където съм описал подробно влиянието на арабските математици в развитието на математиката и първото им огромно достойнство знаете ли кое е? Че те са превели гръцката математика на арабски, запазили са я, разширили са я, развили са я и след това в Западна Европа тази математика е дошла чрез арабите, които са били в Испания, чрез Испания. Всъщност, древногръцката математика е преоткрита в Западна Европа именно чрез арабската култура. За арабските цифри всеки е чувал, въпреки че истината е, че те са индийски цифри. Арабите са ги взели от индийците.
- Нали "ал гебра" е арабско понятие.
- Да, разбира се, "ал джебр" или "ал гебр", да. Може много да се говори за история на математиката. И без съмнение, арабите имат своя принос.
- Вие навлизате в това изкуство или да речем тази наука - поезия; правите първи крачки или това вече е ваше отдавнашно занимание? Как се чувствате в тези по-дълбоки води на поезията? Като човек, който познава морето, знаете, че то отначало подлъгва с първите крачки и имате илюзия, че е до колене, а впоследствие нещата не са така.
- Писал съм, през всичките тези години, най-различни неща. Не съм публикувал, разбира се. Писането на стихове някак си ми е естествено, не ме затруднява, върша го с удоволствие. Може би, защото ми е хоби. И на математиката гледам като на хоби.
Но защо реших сега и как реших всъщност да напиша тази книга. Започнах да я пиша някъде 90-та, може би 91-ва година. Не мога да си спомня даже как, съвсем спонтанно. И една от причините е, защото в този момент ние наблюдавахме една деградация на българската държавност. Има едно нещо, което мисля, че е по-лошо от лошата държава и това е липсата на държава. Но пък, по-лошо от липсата на държава е липсата на нация, на националност. Виждам едно разграждане на българския национален дух. Имам желание да направим нещо, да не го оставим така. Ние сме губили често пъти нашата държава, но не нашия национален дух и благодарение на този дух ние сме излизали от много тежки положения, и сме създавали нови държави. Мисля, че това е нещо изключително важно. Ако няма дух, ако няма национален дух загиваме А къде да го търсим този дух? Този дух можем да го търсим, първо и преди всичко, в нашите корени. Затова съм се обърнал към нашите корени, към това което ни прави българи. Когато съм писал тази книга, през цялото време , мотото ми е било: "Да бъдем българи!" Това е посланието, което искам да отправя към младото поколение. Към всички българи, към всички, които се чувстват българи, които милеят за тази държава, за тоз народ, за нашия дух, за нашите идеали. Ние трябва да се върнем към нашите корени, ако искаме да се възродим.
Въпроси: Васил Станилов
Очакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” . 
Адрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,