ПРО и АНТИ

Кой приватизира спътниковите карти с безценна информация

Който не декларира, че има паметник на културата, ще отнася санкция от 2000 до 6000 лева, реши миналата седмица парламентът на второ четене в поправките на Закона за паметниците на културата и музеите. Какво ще правят притежателите на огромни колекции от ценни находки, най-крупните сред които са Васил Божков-Черепа, бившият шеф на Шесто Димитър Иванов, издателят на “Дума” и оръжеен търговец Петър Манджуков и десетки знайни и незнайни търговци и препродавачи на антики, намерени по българските земи. Те сигурно ще покажат документи, че съвсем редовно са закупили от определени лица предметите и с това въпросът ще приключи, предполагат експерти. Никой вече не е в състояние да проследи неведомите пътища на този незаконен бизнес, процъфтял благодарение на огромната власт и технически средства, с които е разполагала бившата ДС, днес на разположение на същите хора, но вече в качеството им на бизнесмени. Ще успеят ни новите текстове в закона да се преборят с контрабандата? Предлагаме на нашите читатели следващия текст, за да отговорят сами на този въпрос.
   В средата на 70-те години ООН обяви Година на Земята и се възползва от услугите на американските геофизични спътници за заснемане на всеки квадратен метър от повърхността на нашата планета. На по-късен етап бяха изготвени карти на всяка държава и бяха подарени на правителствата като знак на добра воля и като резултат от инициативата на ООН.
   България също се сдоби с такава карта на територията си, а преди официалното връчване част от снимките на повърхността ни бяха изложени зад витрините на сградата на посолството на САЩ на днешната улица “Съборна”. Минувачите имаха възможност да ги разгледат и се запознаят с тях, т.е. те бяха социализирани и не представляваха никаква тайна.
   Но Държавна сигурност сложи ръка върху комплекта карти и ги засекрети като най-строга държавна тайна. В суматохата около 10 ноември 1989 година, когато едни горяха или “приватизираха” досиета, други предвидливо прибраха за частно ползване точно тези карти. На тях, както се досещате, е изобразена всяка гънка на релефа и всяка каверна под повърхността на терена, в това число и всички гробни могили, древни храмове и др. Ценна и много точна информация!
   Благодарение на тези карти “приватизаторите” от средите на Държавна сигурност, мимикрирали като бизнесмени (без и със кавички), изпървом се консултираха с подкупни учени и музейни работници, а сетне започнаха да купуват големи парцели земя там, където се очаква откриване на археологически паметници.
   Така близо 300-хилядната армия от иманяри, т.е. онези копачи, които представляват най-ниското стъпало във вертикалата на търсачеството и търговията, получи постоянна работа срещу ниско заплащане.
   И към “баровците” потече пълноводен поток от ценни движими находки, които оформиха блестящи колекции. Остана и за износ по многобройните нелегални канали, контролирани от същите тези баровци и бизнесмени (със и без кавички).
   УЛОВКИТЕ НА ЗАКОНА
   Поправките в Наказателния кодекс (НК), засягащи притежаването на наркотици за лична употреба, привлякоха общественото внимание като светлината пеперудите. Тихо и коварно, та затова незабележимо, зад този много сериозен обществен проблем се промъкнаха две “периферни” поправки в НК (бр. 26 ДВ от 30 март 2004 г.) И двете взаимнодопълващи се постановки са свързани с културното наследство на България от категорията на т. нар. движими паметници. Главно археологически – монети, антична скулптура, метална, мраморна и керамична пластика, произведения на древното златарско и ювелирно изкуство и др. Все находки, които са с много висока пазарна цена извън границите на страната и гарантират добри приходи на техните притежатели.
   Чл. 278 б, ал. 3 гласи: “Който без надлежно разрешение замени или предлага за размяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лева.” За всеки непредубеден и що-годе запознат с практиката у нас човек става ясно, че по този начин се налага пълна забрана върху вътрешния пазар на археологически паметници, който по същество си е черноборсаджийски и нелегитимен.
   Но уловката се разкрива от следващия текст: “Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологическите паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от 2000 до 20 000 лева” (същият член, ал. 1).
   Както е известно, по-голямата част от археологическите обекти, категоризирани, проучвани и закриляни от държавата, са открития на иманяри. Систематизирането и регистрирането им от държавните институти е дълъг процес, което позволява в първоначалния етап от откритието да се присвоят немалко паметници, точно от категорията на движимите. С поправките на НК се дава прекрасна възможност точно този етап да се декриминализира и да позволи на иманярите и техните покровители необезпокоявани да станат собственици на изровеното.
   ЛЕГАЛИЗИРАНЕТО НА СБИРКИТЕ
   То започна към средата на 90-те години с доброволното съдействие и сътрудничество на държавните музеи, независимо от всички международни харти за опазване на културното наследство, които забраняват подобен контакт. България е подписала тези конвенции! Пръв бе Димитър Иванов и специализираната му, строго профилирана колекция “Арес”, която дълго време бе експонирана в Националния исторически музей, докато той се помещаваше в Съдебната палата на бул. “Витоша”. Нещо повече – част от колекцията най-безсрамно се продаваше в една институция, която по презумпция не е търговско предприятие.
   И една друга колекция, тази на “Понт”, се приюти в Националния исторически музей, разкривайки търговска сергия в музейната сграда.
   Димитър Иванов, добре запознат с методите и формите за легализиране и социализиране на една колекция, издаде и каталог – пак със съдействие на НИМ, който така и не стигна до любопитните купувачи, но широко бе огладен в услужливата преса и електронните медии. Тази своя широко разгъната дейност Митьо Гестапото, какъвто е прякорът на някогашния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, легитимира и с поредица от свои трудове, издадени от самия него и струпали вече прилична книжна сбирка. Всеки може да я види на балкона на Археологическия музей, където и днес се помещава – срещу заплащане! – част от богатата сбирка на господина. През 2003 г. той организира и серия от лекции и дискусии по темата, привличайки най-големите ни специалисти по тракология и древно изкуство. Без нито едно изключение!
   Последва го Васил Божков, по-известен в някои среди като Черепа. Той се ориентира сравнително късно към събиране на движими археологически паметници, след като вече бе натрупал доста солидна сбирка от картини, консултиран неизменно от Светлин Русев – медийния борец за демократични правдини. Закъснението си г-н Божков компенсира с по-големи финансови възможности, по-широко разгъната търсаческа и прекупваческа мрежа и по-солиден екип от консултанти и реставратори на метал и камък, ориентирали го към най-високите естетически стойности. Най-ценните експонати от колекцията му намериха приют пак в Националния исторически музей, базиран вече на Околовръстното шосе в Бояна. Социализацията и легитимирането на сбирката вече е факт! Но апетитът идва с яденето и г-н Божков започна да се оглежда за собствен музей – очевидно нелишен от човешка суета, той бърза да изпревари себеподобните и да обяви първия частен музей в София. И тук идва изненадата – добре запознати с потайностите специалисти и експерти твърдят, че Васил Божков в скоро време ще придобие собственост или ще влезе в наемни отношения с музея “Боянска църква”, разположен току под стария храм. Там трябва да подреди и обяви на гражданството своя частен музей. Въпрос: дали някой ще се позове на новоприетия член 278 б, ал. 3 от НК и ще му поиска цялата документация за експонатите от археологическата колекция? Хайде на бас, че никой няма да си спомни за тази поправка!
   Усилено се подготвя и друг частен музей – този път на портрета. Иницииран е и е събран от Валентин Златев, шеф на “ЛУКойл”, България. Четириетажната стара сграда на улиците “Белчев” и “Денкоглу” вече очертава бъдещото си великолепие и подсказва обема на експозицията. И никой дума не обелва за това, че идеята принадлежи на княз Никита Лобанов-Ростовски, лансирана и приета като програма от ръководството на фондация “Св. св. Кирил и Методий”. Това стана преди седем-осем години. Княз Лобанов-Ростовски осигури първоначално финансиране и дори помощ от аналогичната кралска галерия в Лондон, но насрещните сили успяха да неутрализират тези действия, докато идеята заглъхна и бе забравена. За да възкръсне чрез г-н Златев, което предполага логична връзка между членове на ръководството на фондацията и петролния бос. Името на този човек е известно – срещаме го в близост до всички изброени бизнесмени, вкусът му е проектиран върху всички сбирки, подборът на имена и картини носи знака на неговото невидимо присъствие.
   В прибавка на този списък трябва да споменем и ремонтиращото се ателие на Светлин Русев на улиците “Врабча” и “11 август”, което скоро трябва да се превърне в частен музей – вторият на художника след този в Плевен.
   НАЛАГАЩ СЕ ИЗВОД
   Нелегитимният в по-голямата си част пазар на изкуството у нас, а той включва и археологическите движими паметници, е идеалната среда за придобиване на все повече и повече ценни произведения. Държавата твърде малко се интересува от проблема и дори примерът на нашите съседки Гърция и Турция – с много категорична държавна политика в тази сфера – не е в състояние да раздвижи пораждъвелите й механизми. Проектозаконът за опазване на паметниците на културата, внесен през миналата година в НС, бе подложен на унищожителна критика от специалистите и обществото, за да бъде изтеглен тихомълком. Но неговите постановки, както личи от допълненията към НК, започват да се пласират в друга законодателна материя. Избирателно и все в услуга на големите играчи от сенчестия пазар на изкуството! Активно им сътрудничат “свещените крави” на българската култура, които градят публичен имидж чрез несекващо присъствие в услужливите медии! И всичко това е за пари – за много пари!