ПРО и АНТИ

Отговор на този въпрос дава следният елементарен юридически казус, който е симптоматичен за отношението на българската държава към закона и суверенните права на гражданите.
   В центъра на Кюстендил се издига 11-етажната сграда на бившия партиен дом - по-възрастните жители на града знаят, че тя е построена върху имота на Величко Кознички. Адвокат, народен представител и министър на железниците по време на Първата световна война.
   След преврата на 9.IХ.1944 г. той е отвлечен и убит от “народни” партизани с цел да бъде заграбена притежаваната от него
   ЗЛАТНА НУМИЗМАТИЧНА КОЛЕКЦИЯ
   Т. нар. народен съд прикрива тежкото криминално престъпление чрез издаване на абсурдна смъртна присъда. Очевидно целта на узурпаторите на властта е била да одържавят цялото движимо и недвижимо имущество на несъществуващия подсъдим.
   Върховният касационен съд с решение №451/26.VI.1997 г. отмени присъдата не само защото е процесуално недопустима, но и поради липса на подсъдно деяние. С този акт собственици де юре на незаконно одържавения имот на Величко Кознички стават неговите наследници.
   Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОСОИ (Закона Лучников) собствениците на одържавени имоти имат право на съсобственост в обектите, изградени върху земите им, или върху терените, които са присъединени към тях. По смисъла на чл. 2, ал. 4 от същия закон това право може да бъде отменено само ако се докаже, че земята на собствениците е обявена преди 25.II.1992 г. за публична общинска и държавна собственост.
   Неоспорим факт е, че земята на наследниците преди 25.II.1992 г. е била собственост на ОК на БКП в Кюстендил (акт №946/14.V.1951 г.). Това означава, че тя не е имала статут на публична общинска или държавна собственост. През 1991 г. със закон бе признато, че БКП (БСП) не е добросъвестно лице и имотите й бяха отнети в полза на държавата. Сградата на бившия партиен дом бе предоставена на областния управител (ОУ) на бившата Софийска област за управление и стопанисване чрез отдаване под наем на фирми и организации. По смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 19 от ЗДС земята с построената върху нея сграда са били частна държавна собственост. Въпреки това ОУ д-р Стойчо Кацаров отхвърли искането за признаване на правото на съсобственост не с аргументи, а чрез т. нар. мълчалив отказ.
   Преписката бе предадена на ОУ на новосъздадената Кюстендилска област инж. Йордан Стаменов. Той подписа акт №117/7.ХII.1999 г. за частна държавна собственост на сградата на бившия партиен дом и на земята, върху която е построен. Този документ доказва законосъобразността на искането за признаване на право на съсобственост. Но той бе игнориран от ОУ, който за втори път използва правото на т. нар. мълчалив отказ.
   Ето как съдебната власт, която носи отговорността за спазване на законите, разгледа жалбата на наследниците срещу мълчаливия отказ на ОУ.
   Кюстендилският окръжен съд (КОС) отказа да даде ход на адм. дело № 27/1999 г. срещу ОУ. Това е нарушение на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ и на Гражданско-процесуалния кодекс. При това решението бе постановено без право на обжалване. Преписката бе върната обратно на ОУ с разпореждане за произнасяне по същество, което не бе изпълнено. КОС не приложи предвидените в закона мерки за изпълнение на съдебни решения, а ОУ за трети път се възползва от правото на т. нар. мълчалив отказ, който бе обжалван. В експертно заключение № 2077/12.IХ.2000 г. е записано: “Теренът, върху който е изграден бившият партиен дом в Кюстендил, не е актуван като публична държавна собственост. С акт №117/7.ХII.1999 г. същият е актуван като частна държавна собственост.” КОС игнорира този факт, който по възможно най-убедителен начин доказва законосъобразността на искането на собствениците на незаконно одържавения имот. Това е фрапантно нарушение на елементарните изисквания за нормално съдопроизводство и на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧ), който гарантира на всеки човек право на справедлив, независим и безпристрастен съд.
   ЕДИНСТВЕНИЯТ ДОКУМЕНТ
   въз основа на който КОС мотивира отхвърлянето на жалбата срещу ОУ, е представеният от ОУ акт №268/22.VII.1998 г. за публична общинска собственост на друг имот. Кой нормален, независим съд ще приеме такова “доказателство”, представено от едната страна в съдебния спор!? По логиката на КОС правото на съсобственост по смисъла на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ се отнема, когато имотът не може да се върне в реален вид и не може да се обособи самостоятелен парцел. Но чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ не съдържа такъв текст! Може ли да се приеме, че един съд е справедлив, ако по такъв произволен начин тълкува закона в интерес на едната страна в спора, в случая в интерес на държавата? КОС не бе в състояние да оспори валидността на акт №117/7.ХII.1999 г., като същевременно прие представения от ОУ акт №268/22.VII.1998 г., който е несъотносим към делото. Така се стигна до абсурда статутът на един имот да се определя от два взаимно изключващи се документа. Решението, което бе постановено по този начин, е безсмислено, защото е вътрешно противоречиво.
   Пет жалби с искане за юридическа експертиза на действията на КОС по адм. дело №27/1999 г. и адм. дело №75/2000 г. бяха адресирани до Инспектората към Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Те бяха отхвърлени с аргумента, че съдебната власт е независима. Това означава, че работата на съдиите за разлика от работата на лекари, учители, инженери е неконтролируема. Един съдия може да постанови всякакво решение, включително и безсмислено.
   Върховният административен съд (ВАС), в нарушение на чл. 6 от КЗПЧ, игнорира всички възражения срещу действията на КОС. Решението на КОС бе обявено за незаконосъобразно само защото в него не е посочено изрично, че собствениците имат право на обезщетение чрез т. нар. компенсаторни записи. ВАС, както и КОС, произволно тълкува чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, като заменя понятието земя с понятието сграда. Но и сградата не е била публична държавна собственост преди 25.II.1992 г. С акт №4/30.ХII.1999 г. за публична държавна собственост са обявени шест от единадесетте етажа на сградата, останалите са актувани като публична държавна собственост през 2002 г. В решението на ВАС е записано, че се приема фактическата обстановка по делото такава, каквато е установена в КОС. Въпреки това се твърди без доказателство, че разглежданата сграда винаги е била публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС, т.е. била е представена на органи на държавната власт за изпълнение на функциите им. Кои са тези органи на държавната власт, на които е била предоставена сградата на бившия партиен дом преди 30.ХII.1999 г.?!
   Суверенното право на собственост е защитено в чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧ, според който никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в случаите, предвидени в закона. ЗОСОИ регламентира правата на собственици, чиито имоти са незаконно одържавени. Следователно нарушаването на ЗОСОИ е по същество незаконно лишаване от собственост, което противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧ.
   Тези факти, свързани с петгодишната одисея
   В ДЕБРИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА БЮРОКРАЦИЯ
   показват, че все още в Република България върховенството на закона се заменя с върховенство на държавните интереси. Всички държавни институции и съдебни инстанции приемат априори, че обезщетението за незаконно одържавен имот трябва да се осъществи чрез т. нар. компенсаторни записи, защото това е най-изгодно за държавата. Независимо от императивните и недопускащи нееднозначно тълкуване законови разпоредби на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, независимо от представените документи и резултати от съдебни експертизи!
   В статия, озаглавена “Авторитетът на съдебната власт” (в. “ПРО и АНТИ”, бр. 3, 2004 г.), д-р Антоний Гълъбов твърди, че властта се възприема като фактор за нарушаване на законите в най-голяма степен. Разгледаният конкретен случай е потвърждение на този извод.
   Върховенството на закона е основен императив на европейската ценностна система, към която искаме да се приобщим. Поради това буди недоумение изявлението на председателя на ВАС в предаването “Неделя 150” на 28.III.2004 г., че съдиите трябва да се ръководят не само от буквата на закона, а и от справедливостта. Това означава, че в името на субективната “справедливост” може да се пренебрегне обективната справедливост на закона. Тази роля на съда е наследена от тоталитарното минало. Тя няма нищо общо със съдебната система на проспериращите европейски страни, които утвърждават върховенство на закона над всички и всичко.
   Онеправданите от българската държава собственици на незаконно одържавения им имот сезираха Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушение на чл. 6 от КЗПЧ и чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧ.

---