ПРО и АНТИ

Навярно не според всеки от нашите читатели дискусията в Политическата комисия на Парламентарната асамблея на Европа, състояла се в Париж на 14 декември 2004 година, е най-подходящото четиво по време на коледните и новогодишните празници. Но това е репортаж, обещан в миналия брой, пък и едно отлагане би отдалечило събитията, които не бяха лишени от драматизъм и значимост.
   Първото изречение от увода на програмата за деня гласи: “Тоталитарният комунизъм вече принадлежи на историята”. Постановка, в която има два спорни момента, но така или иначе парламентаризмът изисква толерантност. По-нататък се казва, че вече се е превърнало в клише твърдението: “Идеите бяха добри, но хората ги провалиха”. И: “Останали са много режими и комунистически партии, които са избрали пътя на демокрацията. Но време е понастоящем да се направи равносметка за многобройните престъпления на тоталитарния комунизъм в миналото и да бъдат осъдени гръмко. Ако се въздържим, рискуваме една илюзорна носталгия да завладее умовете на младите генерации, които виждат в този режим един евентуален заместител на либералната демокрация. Това твърде много ще затрудни нашите усилия, имащи за цел засилване на гражданската демокрация и отхвърляне на всички идеи за авторитарен режим.”
   Натоварената да пише доклада пред Общото събрание на Асамблеята г-жа Мануела Агийар от Португалия направи своето изложение, след което взеха думата Стефан Куртуа, автор на “Черната книга на комунизма”, Владимир Буковски, съветки дисидент, зам.-директорът на Института за руска история към Руската академия на науките Лавров, Александър Шубин, директор на Института за световна история към Руската академия на науките, Томас Хийо от естонска фондация, изследваща престъпленията срещу човечеството, Дариуш Стола от Полската академия на науките и др.
   В дискусиите се включиха мнозина, сред които отново докладчикът Мануела Агийар, Вийеловски от Сената на Полша, Грос - парламентарист от Швейцария, Лъчезар Тошев - депутат от България и др.
   Независимо че всичко това беше в рамките на едно неколкочасово утринно заседание, не е възможно да се предадат различията в мненията, острите сблъсъци, опитите да се реабилитира комунизмът като идеология и практика и опитите за постигане на компромис.
   В своето изказване, за да онагледи практиката на комунистите, Буковски даде конкретен пример за това как терористи са били обучавани в Ливан от съветски специалисти. Той нарече неосъждането на комунизма морална шизофрения. Руският историк Лавров се зае до докаже, че терорът на е специалитет на руските комунисти, не е измислен от Хитлер или Сталин, а води началото си от якобинците. Другият руски историк Шубин се върна още по-назад в историята и предложи да се осъдят престъпленията на Инквизицията. Той посочи, че концлагерите са английско изобретение, а с мъчения си служат и днес американските войници в Ирак. Дариуш Стола от Полша съобщи, че двама румънци неотдавна са били изпратени в затвора за това, че сравнили фашизма с комунизма. Грос от Швейцария посочи, че властта, която изповядва насилствени методи, рано или късно излиза от релсите. Левичарите избраха такъв път – каза той – и това ги доведе до катастрофа. Тъй като българският представител Лъчезар Тошев беше любезен да ми предостави пълния текст на своето изказване няма да го преразказвам, а го предлагам на нашите читатели с малки съкращения.
   На участниците в дискусията бяха раздадени екземпляри от книгата “Памет за утре” (Международно осъждане на комунизма), издание на “Работилница за книжнина”. Българското издание на тази книга e вече на книжния пазар.
   В следващия брой очаквайте интервюта със Стефан Куртуа, Буковски, руските историци Лавров и Шубин.