Скептично настроен съм към  религиозното чувство на нашия народ. Оправданията за неговия атеизъм, идолопоклоничество, безверие, или дявол знае още какво, са много. Скърцам със зъби, щом чуя някой да нарича патриарх Евтимий – „попа”. Един  баща в трамвая каза на детето си:”Ще слезем на попа”. Не издържах: „Извинете, но вашето момченце би трябвало да знае, че това е патриарх, организирал отбраната на Велико Търново срещу турците. А не някакъв поп?!”  В този случай бащата ми благодари, но един таксиджия ме изхвърли от колата си...
Бяха минали няколко дни от Йорданов ден. Отскочих до село Аканджиево. Стъмняваше се и студът ставаше все по-силен. Търсех къде да се подслоня. Тогава  ми звънна местен приятел – Йордан:
 - Къде си? Идвай да вадим кръста!!
   Засмях се. Приех го като: да се видим „на патерица”. Даньо ми обясни, че ме чакат край реката – там дето на Богоявление се вади кръста.
   Запътих се и още от далече забелязах висок огнен стълб, от който в мрака летяха искри приличащи на светулки. Приближих и с изненада видях, че компанията беше не от местни поклонници на Бакхус, а от малки момчета. Единственият по-възрастен беше Даньо. Даньо Брадата.както му викаха.
   Той ми наля вино и с наздравицата дойде  изненадата:
    - Пазим кръста.
   Трябваше да изпия чашата до дъно, за да задам въпроса си.
   Заразказваха един през друг.
   Попът, който „надзирава” Аканджиево и Мененкьово, пристигнал с джипа.. Нямало шествие, хоругви и прочие...Сложил си патрахила, прочел молитва и метнал кръста във  вирчето на Аканджиевската река. Момчетата, начело с именника се втурнали в ледената вода – кой без дрехи, кой с дрехи и се сборичкали.
   Но кръст не извадили. Сякаш той се стопил във водата.
   Ровили, преобърнали камъняка...Размътила се водата...
   Кръстът го нямало.
   Дошлите на празника били смаяни.
   Попът махнал с ръка:
   - Ще си купя друг.
   Качил се на колата си и запрашил. .
   Някои се усъмнили, че е хвърлил нещо друго, а не кръста.
   Други решили, че е лоша поличба.
   Бабичка въздъхнала: „Грешни сме”
   Един я запитал:„Какво значи грешни? Че грешим или че сме създадени погрешка?”
   Сетили се и за виц. Поп викнал пред олтара:”Селяне, селяне! Златен кръст имах, откраднахте го. Железен намерих – потурчихте го. Дървен си взех – изгорихте го. Сега  целувайте...” И изрекъл скверна дума.
   Може и наистина да се е случило. След като свещеник нарече министър председателя ни „пич”, всичко може да се очаква от български поп.
   Българинът изцеди последните капки вяра от душата си благодарение на нашенските отчета. И тръгна през просото. Безбожен, бездуховен, без да има нищо свято.
   Бях убеден в това, докато не видях момчетата край огнената клада при рекичката. Стояха там от пет дена. И нямаха намерение да си ходят.
   Копаха с лопати, с вили, с търмъци. Отбиха водата. Поръчаха да дойде багер. Донесоха металотърсач.
   И кръстът се намери!
   Новината прелетя над селото.
   Незная кой как я е посрещнал, но но мене сърцето ми се стопли. Странна светлина огря душата ми. Почувствах, че се връща вярата ми.
   Видях, проумях.
   Че има деца, които  не са похабени от духовната умора на родителите.
   Че бурята, която премина над отечеството ни не ги е пречупила.
   Че не е потурчена вярата ни!
Че има кой да пази кръста!
   
   Благодаря ви, момчета!
   България разчита на вас!
   Бъдете благословени!