Вижте това: “Трябва да сме много внимателни сега и да не шумим прекалено около подготовката на Четвърти блок за пуск, защото отвън следят какво правим и могат да ни попречат по всякакъв повод.”

Това не са думи на червен конспиратор, изпратен в тила на врага по време на Студената война. Прозрението е на шефа на АЕЦ “Козлодуй” Иван Генов, а онези, които “могат да ни попречат”, са съюзниците и партньорите ни от ЕС и НАТО.

Ако в главата на Сергей Станишев е останал и грам здрав разум, червеният фосил би трябвало да изхвърчи от поста си като тапа на бутилка “Игристое”, но не би. Премиерът сякаш не усеща, че отново го превръщат в заложник на плановете на президента Първанов, който, по всичко личи, е в дъното на цялата акция по рестартирането на Трети и Четвърти блок. До момента, в който по темата се чуваха само гласовете на ядрената мафия в енергетиката и на дежурните кресльовци в парламента, нещата изглеждаха невинни. Но когато се намесиха шефове на парламентарни комисии като Рамадан Аталай и Младен Червеняков, а към тях охотно се присъедини икономическият и енергиен министър Петър Димитров, играта наистина загрубя.

Защото всички изброени юнаци много добре знаят, че мисията, с която се ангажират, е невъзможна. Те може много да искат да ни скарат с Европа и да ни върнат в блатистата руско-азиатска орбита, но това е на практика невъзможно. Въпросът е, че политическата чалга, която разиграват за сметка на националните ни интереси, има твърде интересни финансови и политически измерения.

В икономически план, ако се предприемат някакви действия за пускане на реакторите без съгласието на Еврокомисията, България ще трябва да върне едни “скромни” 600 млн. евро, по думите на депутата от НДСВ и председател на вътрешната комисия Минчо Спасов. Тези пари няма да бъдат върнати от парламента, а от българските данъкоплатци. Отделно, ядрените мафиоти, срещу съответните комисиони, трябва да поръчат и да платят на Русия за свежо ядрено гориво, а фирмите им да получат милиони за задължителните процедури около реанимацията на блоковете.

В политически план нещата са още по-интересни. Ако говорим за външна политика, след грандиозния провал на Русия със спирането на газа за Европа, създаването на антиевропейски настроения в обществото е глътка въздух за рубладжиите във властта. Първанов създава атмосфера, при която официалното откриване на годината на България в Русия няма да изглежда гротескно. Той съзнава все по-добре размерите на грандиозния си провал като държавен глава, нежелан в столиците на страните от ЕС и в САЩ. Принуден е да си измисля ангажименти из Третия свят и Латинска Америка, но те не променят факта, че при невъзможност да прилага външнополитическите си правомощия, мандатът му е изпразнен от съдържание.

По отношение на вътрешната политика сме свидетели на откровен предизборен рекет. Отвратителното е, че безскрупулно се експлоатират най-човешките чувства на съгражданите ни – патриотизмът и естественият стремеж за по-добър живот.

В крайна сметка целта е, ако НДСВ се отдръпне от тройната коалиция или се провали на предстоящите избори, да се намери нова патерица за БСП в лицето на движението “Напред”. Партията “Лидер”, която е водеща в движението, е пряко обвързана с бизнес интересите на Христо Ковачки и другите енергийни босове около него. Доказано е, че за много пари лидерите на ВМРО ще се прегърнат и с Шейтана, което в превод означава, че няма да бъде изненада една нова тройна коалиция в състав “БСП – “Лидер” – ДПС”, колкото и еретично да звучи засега подобна мисъл. Лично аз съжалявам единствено за пируета на симпатичната иначе партия “Гергьовден”, която трудно ще успее да не се оцапа. Просто политиката, особено българската, не прощава.

Но най-важният ефект от газовата криза и произтичащите от нея скандали е, че отношенията, особено икономическите, между България и Русия никога няма да бъдат същите, колкото и многобройни да са московските хрантутници в София.

Не знам дали  българският “баща на договорите” Румен Овчаров е на ски в Швейцария, или събира тен по бразилските плажове, но ми се струва по-вероятно да си реди нещата при патроните си от “Газпром”. Наистина ми е любопитно кога ще се появи маститият позитанец и най-вече какво ще каже.

В този ред на мисли един добър ход на Сергей Станишев за позакърпване на доверието би бил бързото отваряне на засекретените договори с руския газов гигант и предприемането на спешни, синхронизирани с ЕС действия по проекта “Набуко”, строителството на газов терминал в Гърция и реверс на тръбата за Турция. Защото кризата доказа по жесток, но безспорен начин, че тоталната обвързаност на България единствено и само с руски газ и ядрено гориво е била целенасочена политика на правителството и президента, за която здраво се е плащало.

--------------------------------

Рубладжии - така Захарий Стоянов е наричал руските мекерета в България.