ПРО и АНТИ

 Взривът на 16 април 1925 г. в катедралата „Света Неделя“ , отне живота на над 160 мъже и жени и осакати 500. Както пише доц. Валери Колев: „Само за един миг България загубва повече генерали и полковници, отколкото в четири войни“.
Извършители на атентата са български комунисти, управлявани от Коминтерна в Москва. Знаем от по-новата ни история, че понятия като човечност, състрадание и разкаяние са думи, непознати за този тип сънародници. Недостъпни се оказват за тях и вълнувалите с десетилетия цвета на народа ни национални идеали. Неслучайно сред жертвите са и толкова славни и заслужили пред народа смели бойци.
Не винаги е лесно зад безличните цифри да си представим лицата и съдбите на загиналите, затова предлагам да прочетем внимателно краткото жизнеописание на някои от жертвите. Може би така ще възприемем по-осезателно трагедията, стоварила се  този ден върху личната съдба на хиляди хора и сполетяла всъщност цяла България.

Григор Георгиев Кюркчиев - генерал-майор, родом от Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. Връща се в частта си и я командва до края на войната.
Петър Георгиев Лолов - генерал-майор (1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). През Първата световна война е заместник-инспектор на инженерните войски.
Калин Георгиев Найденов - генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София, а през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. От 1915 г. до 1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище.
Стефан Михайлов Нерезов - генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), завършва Военната академия в Торино. През Междусъюзническата война е началник-щаб на действащата армия. В края на Първата световна война командва армия на Вардаро-Дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран.
Стефан Нойков - полковник (1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия, през 1909 г. Командир на 8-и Приморски полк и началник на Военното училище. В Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. През 1923 г. е началник на щаба на войската.
Стоян Петков Пушкаров - генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война е командир на 4-ти артилерийски полк. През Първата световна война е началник на артилерията във Втора армия, която воюва на Македонския фронт.
Иван Великов Стойков – генерал-майор (1918 г.), родом от Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война е началник-щаб на 9-а пехотна дивизия. През Първата световна война е командир на конна бригада. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид.
Иван Рачев Шкойнов - генерал-майор (1919). Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1904 г.). През Балканска война участва в боевете за Одрин. През Междусъюзническата и през Първата световна война е началник-щаб на дивизия. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.
Ще отделя от другарите му едно име, чиято биография и съдба ми се струва знакова:
Иван Тодоров Попов - генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. През Балканската война е командир на бригада, воюва при Люлебургаз. В Междусъюзническата война командва дивизия. След войната излиза в запаса. Народен представител в 17-ото ОНС.
Какъв живот! И какъв край, предизвикан от българска ръка! Колко много са липсвали през следващите години тези хора. Както и техните неродени или затрити наследници. Каква отрицателна селекция е била извършена над българския народ...