ПРО и АНТИ

Не един и не двама представители на управляващата руска тройка се зарекоха, че предизборната им кампания ще бъде позитивна. И вече берем плодовете на техните обещания. Позитивността очевидно е заразителна по такова време. Вече се насладихме на позитивно обещаните преди около осем години 800 дни щастие. Много преди да си осъществят мечтите за следващ мандат, управниците ни зариват с обещания и захаросани листовки, в които базработицата е премахната, заплатите и пенсиите са увеличени, и всеки гласувал за тях, получава от  пиле мляко на корем и манна небесна на калпак. Да не говорим за глуповати удари под кръста чрез мрачновати колажи.
Какво ли ни чака, когато започне истинската война за гласовете на избирателите. До тук бяхме свидетели на типична партизанска подмолна дейност. Представящи се за опозиция политици предложиха повишаване на процентната бариера. Други в тъмносин камуфлаж се опитваха да вдигнат във въздуха мостовете, които строи синята коалиция. Подставени съдии си правеха отвод, за да не вземат  решение, което законът им налагаше.
Никой не се изненадва от случващото се в една държава,  десетилетия управлявана от хора, които са се занимавали с нелегална дейност, или  са наследници на терористи, или чисто и просто изповядват античовешката религия на марксизма.
Ако всичко това е представата на днешните властници за позитивизъм, ако приемем за чиста монета хвалбите им за огромните постижения, които са осъществили през вече изтичащия им мандат, нека си представим какво ни очаква, ако успеят да убедят отново простодушните червени бабички и омагьосания от червените шамани партиен електорат да повторят упражнението, което те наричат управление на държава.
Какво ще остане от съсипаното Черноморие от презастроените ни планини? Няма ли корупцията да се превърне в основен закон на проядената от продажници и службогонци държава? Кой ще довърши безнадеждно изоставените магистрали?
Кой ще се заеме с раздрусването на оплетената в лични интереси и материални облаги съдебна власт? Кой ще постави на мястото им местните деребеи? Кой ще отстоява интересите ни пред нахлуващите безпрепятствено в страната ни мафиоти, наркотрафиканти, перачи на пари? Кой ще се замисли за българите, разпръснати от съдбоносни ветрове навред по света?
Че досегашните властници не са в състояние да го направят, вече се вижда и с микроскоп, и с телескоп, и с просто око. Видя го и цяла Европа.
Сега остава и ние да видим какво ни пречи да покажем, че сме европейци, че сме достоен народ, способен да осъществи мечтата си за работоспособен парламент и истинско българско правителство. Пречките наистина не са малко, центробежните сили все още са много могъщи. Навикът ни да се борим поединично, по хайдушки, с четнически усилия с тираните все още е много силен. Затова дружно и гръмко трябва да викнем: ”Доста робство и доганство – всички да гласуваме!”