А нима така нареченият "Народен съд" не беше терористичен акт над българския политически елит, организиран от Москва. Телеграмите, изпращани от кръстника на Димитровград от столицата на СССР, са публично достояние. В тях се указва какъв да бъде броят на избитите, нещо, което трябва да бъде обявено от "обективните" съдии, упражняващи всякакви занаяти, но не и съдийската професия. Ако има няколко изключения, то те са потвърждение на съмненията ни за политизиране на правораздаването у нас и до днес. Доказателство за терористичния подход към набедените подсъдими е и отмяната на голяма част от произнесените "присъди" и реабилитирането на жертвите посмъртно. Ще си позволя да посоча две монументални доказателства. Първото е бюстът на професор Станишев във II-ра софийска хирургия и второто - площадът в Балчик, който носи името "Капитан Георги Радков". И двамата са ликвидирани веднага след произнасяне на "присъдите". И двамата са реабилитирани посмъртно, както още стотици други, невинно осъдени. За избитите без съд и присъда няма реабилитация, защото те лежат в незнайни безкръстни гробове.
Ще спомена и още едно престъпление от множеството, достойни да бъдат класирани сред най-значимите през ХХ век терористични актове с българска марка. Това е свалянето на израелския пътнически самолет през 1955 г. И до ден днешен помня разказа на един граничар, който е бил свидетел на случилото се: "Видях как подът на самолета се разтвори и от него започнаха да падат хора и куфари." Казват, че пилотът на изтребитeля полудял. Горкият български офицер, изпълнил заповедта на командир, който сега e възможно да се радва на заслужена генералска пенсия.
Драги читатели, навярно вие знаете всичко това и не е нужно да го повтарям. Но трябва да сте горди, че четете текст, който ще просветлява и вълнува душите на българите след век. Може и да се лъжа. Нищо чудно това да се случи само след десетина години.






Очакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” .
Адрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,