ПРО и АНТИ

В Дома на киното се състоя бележито събитие - бе прожектиран документалният филм "ДОСИЕТО НА ДС" по поръчка на Комисията по досиетата и с подкрепата на българска телевизия. Залата бе препълнена, включително с вече оповестени агенти - внушителна част от хората на седмото изкуство.

Филмът е важен и нужен, дори добре направен, така добре, че на моменти ми се повдигаше от безпощадно гадните документални кадри на социалистическото минало. Нямаше дискусия. По-голямата част от зрителите се изниза тихомълком. И отново се сетих за страничния ефект от следенето - деликатен въпрос, по който отново не се каза нищо.

Казано простичко - става въпрос за ченгетата. Оттам и другата причина за огромния интерес. И още една причина - в безпощадния, пулсиращ като оголен нерв, стремеж да не се спести нищичко от истината.

Докато седях и слушах анализите, обсъжданията и въпросите, внезапно ме осени едно малко прозрение - за страничния ефект от следенето и съпътстващото го доносничество, като част от всеобщото шпиониране - не шпиономания и параноя, както се опитват да ни убеждават недоволните от книгата - всеки си имаше поне по три сенки. И се сетих за една операция от преживелиците на Бранев, когато ДС намира поводи по различни причини да извади и тримата живеещи в неговия апартамент, та да може на спокойствие да рови в писма, книги и мръсно бельо. То са оперативни работници, то са коли, то са - както правилно се отбеляза - пари.

Да си дойдем на думата - както казват американците - каквото и да ти говорят, знай, че става въпрос за пари.

Та, къде всъщност отидоха тези пари, за въпросната операция? Ясно къде - за заплати на оперативните работници - поне в огромната си част! На родолюбците и истинските горди патриоти, които ровиха пет часа, за да установят, че нищо интересно няма в мръсното бельо на Веселин Бранев, което е било почти сигурно и преди обиска. Както и в досието му - 18 тома с общо 2 500 страници!

Внезапно изплува и историята на мой близък, когото познавам задочно покрай досието му. Също бивш агент на ДС (но спасил множество хора от разстрел без съд благодарение на смелостта и инициативността си), също така отписан поради безперспективните му и безинтересни доклади. Оказва се, че от близките му трима приятели, двама са агенти, доносници, куки, ченгета. И понеже следеният е човек с размах и предприемчивост, винаги има пари. А това е много неприятно за завистниците и Юдите - защо парите да не се дадат на бедните? Така четох на няколко пъти в доносите: "Обектът отиде до бакалията, купи ракия и ние пихме." И после писахте!

Както и да е, доносниците не оставят приятеля си да затъне в плутократство - подкокоросват го да основе партия за борба с комунизма и - ни повече, ни по-малко - да взриви мавзолея. Перспективна и прогресивна, и, както се видя, приложима е тази идея -само че около въпросния визионер се изплита конспиративна мрежа. Обещават да го свържат с "консул от английското посолство", alias, майор от разузнаването, който знаел английски. Oбличат шпионина в английски костюм и му дават (със съответната разписка, приложена в досието) златен часовник и пръстен - всичко това взето от врагове на народа. На тях тези неща вече не им трябват.

После е просто и ясно - съд, Белене, затвор, малко свобода, затвор, внезапна и странна смърт без право на аутопсия. Другото е интересно - защо е целият този абсурд?

Да си спомним американската максима и да видим дали се намества в картинката. И още как! Та нали тези жалки доносници трябва да докажат, че са нужни, да си изкарат заплатите, или хонорарите, или сребърниците, все едно - парите. И, по същата технология,  ДС трябва да доказва, че е нужен, с все по-разширено следене, с все по-раздуващ се щат, с все по-голяма власт, докато се превърне в автономен, какво говоря, в самостоятелен феод, в наддържава, в хиперструктура. Резултатът - колко от богатите и свръхбогатите, и най-богатите хора по върховете на посткомунистическата днешна България не са свързани с метастазите на зловещия комитет? На пръстите на двете ръце ли да ги броим, или само на едната?

И за сътрудниците. Трети случай - едно друго, почти невинно, сиреч, бедно ченге, ми каза: - Стига глупости, знаеш ли на колко хора помогнахме - писахме ги сътрудници, само и само да им осигурим малко допълнителни доходи...?

Като стана въпрос пак за парите, разбрахме къде отидоха те. Но съвсем естествено следва още един въпрос - откъде дойдоха тези пари? За операцията у Бранев, за вербуването, шпионирането, доносничеството, явочноквартирничеството, следенето. За патриотизма в чужбина и за сътрудничеството със съществуващия под име "ново КГБ" в несъществуващия вече СССР, за подкрепа на терористите от всички континенти? Сплотиха се и литнаха виа Атина към Виена и други злачни места. Откъде се взеха парите? От нас се взеха, как откъде! От следените.

Оскар Уайлд би ръкопляскал - вижте само какъв парадокс! Каква излезе тя - плащахме си, за да ни следят! Плащахме си, и си плащаме и сега, за да могат тези типове да ни се плезят днес зад тъмните стъкла на луксозните си мерседеси, от страниците и екраните на собствените си медии и дори от висотата на президентството с присъщия си гьонсуратлък. Идеалистите, родолюбците, патриотите, които бдяха и жертваха съня и съвестта си, успяха да приберат (почти) всичките ни пари под предлог, че ни пазят от самите нас? И да ни управляват. И да искат да ги обичаме. Не е ли странно? НЕ Е!

ЩОМ ГИ ТЪРПИМ...