ПРО и АНТИ

Една песимистична гледна точка

Да, няма повече илюзии! Случилото се при избирателните урни от 25 юни 2005 г. е окончателният крах на демократичната идея. Всички физически, морални и материални жертви, понесени при съпротивата срещу болшевизма във всички негови форми, да се смятат за напразни.
   Със своите 30% от подадените гласове бившата номенклатура е на път да осъществи историческата си мечта за следващото столетие. Започвайки с въстание от есента на 1923 г., минавайки през зловещата провокация в “Св. Неделя” от април 1925 г. и завършвайки с кървавия си залог (курс на въоръжена борба) от 24 юни 1941 г., въоръженото лоби БКП създаде по поръчка на Коминтерна нов човешки тип в българското общество, характеризиращ се с непоклатимо съзнание за класова принадлежност и пословична вътрешнопартийна дисциплина и комуникативност. След съветската окупация от 9.9.1944 г. лобито прерасна в колониална администрация, която чрез номенклатурните си привилегии създаде неимоверно разгъната собствена социална база от нов тип, чрез която монополизира историческото време и атомизира (разби на части) обществото. Декласира всички традиционни съсловия и ги обрече на интелектуален геноцид, чиито резултати ще се изживяват с поколения. Подготвяйки се отдалече за катастрофата на социалимпериализма от 1989 г., номенклатурата мащабно организира чрез износ на капитали и създаване на комплексни вътрешноикономически похвати запазването на социалната си база, като единствено чувстваше притеснение от факта, че историческият й ориентир Москва видимо губеше възможност и желание да смята БСП за оръженосец от стар тип. В победното си обръщение по медиите в изборната нощ 25/26 юни т. г. товарищ Станишев подсказа нещо много важно: декларира в четири варианта, че насоката към НАТО и Европейския съюз не подлежи на никакво съмнение. Последното НЕ е лъжа. Това е доказателство, че вътрешнополитическата (не вътрешноидеологическата) метаморфоза в духа на “смяна на планетарния курс” е в завършена фаза. Номенклатурата се отказва от мечтаната преди година цел – завръщане в мафиозната стопанска структура на Русия, на която също предстои интегриране в Европа. Представата на Башикаров, Папаризов, Камов, Сербезов, Пирински, Стоилов и още някои други е свързана с кръстосващи се в бъдеще капитални потоци от Европа и Москва. Вместо саботьор в полза на Русия, българската номенклатура явно се е преквалифицирала в икономически сводник между Изтока и Запада. Всичките облаги от по-горното “другарите” ще приписват на себе си, което ще им осигури още три-четири мандата, един от друг по-убедителни. Тяхното поколение ще са работодатели на нашето. Така партийната номенклатура исторически се превръща в национална олигархия.
   При сегашното си идейно и организационно състояние всички демократични формации при следващите парламентарни избори гарантирано няма да преминат 4%-овата граница, с което ще повторят съдбата на легендарната “Солидарност” в Полша. При наличието на раковите образувания: неимоверна концептуална бедност, криминализирано социално съзнание и склонност към предателство на демократичния политически елит, друг резултат никак не може да има. Рентгеновата снимка на метастазите го доказва. Концептуалната бедност на демократичните мандати намери своя израз години наред в пълна липса на схващането, че националният виновник трябва да плати социална цена и че социалният продукт трябва да се преразпредели чрез парична обмяна или облигационен държавен заем. Допусна се разгромът на банковата система, за да възкръсне същата като схема на финансови номенклатурни “бункери”, и то на фона на източените чрез монетаризма спестявания на електоралната маса на СДС. Не бе дадено никакво обяснение относно структурата на образуването на външния дълг. Грубо бе отхвърлена “чешката сегрегационна рамка на приватизация” (според която стопанските номенклатурчици с подчинени в миналото над 50 души нямат право на участие). Възвръщането на земята (особено и основно средство за производство) стана по трагикомичен сценарий, без никакви осигурителни механизми. Излязоха на бял свят високооборотни перални на пари като игралните казина и пр. Ликвидирана бе оръжейната промишленост.
   Криминализираното социално съзнание на демократичните водачи се продемонстрира по фрапантен начин чрез мародерската нагласа за открoвен клиентелизъм. “Приятелски кръгове” и камарилни “демократични фондации” бързо никнеха в смущаваща ресторантска атмосфера. Какви асоциации будят у читателя фамилните имена Краус, Биков, Мичковски, Пушкаров и още доста по-известни (да пощадим дотук редакцията). Приватизираха се не само гаражи, а ... даже и гари. Единствено къщата на Бисеров на ул. “Омуртаг” ли представлява пример на парламентарно социализиране на нередилите се на държавната трапеза носители на синята идея. В далеч по-нескромен от живковистите размер “антикомунистическите дечица” на водещите потеглиха за чужбина към западен модел на висше образование. Всичко изброено по-горе е гадна гавра с изискването на неимоверна самопожертвователност от страна на антиболшевистките кръгове при възникваща революционна ситуация. В хода на грабежа и интересчийското “коридорстване” и “кабинетничене” трудно и с досада се сещаха (и то само при конкретни дати) за разстреляните, изселените и прогонените.
   Предателството в демократичното пространство е тема за симпозиум. То е етажирано, разнопосочно и многолико. Генерирано е и извън България. Перфектно проведеният от БКП интелектуален геноцид представлява образцова родилна среда на всичко, което генерира измяна. Що се отнася до неразкриване на досиетата по време на демократичните мандати, то господин Соколов трябва да знае, че това е вече и защитна стена, осигуряваща чувство за ненаказуемост.
   Второ крупно историческо поражение за демокрацията представлява поемането на “втората парламентарна цигулка” от либералния център (НДСВ + ДПС). Историята учи, че никой не се учи от историята. В анализа си за “царистите” (“Политическата нотна тетрадка на Симеон: От 2000 до 2009”, бр. 47, 20-26 ноември 2003) не само правя дисекция на феномена, но и предупреждавам дословно кой факт “...на следващите парламентарни избори ще гарантира обществена гангрена за десетилетия напред” (с. 1, колонка II отляво, ред 19-23 отдолу нагоре). Само че кой да помни, когато се обяснява как властта се самопроизвежда?
   Що се отнася до ДПС, то генерализиращ извод за общата деградация на обществото у нас е фактът, че етническият татаро-турчин Ахмед Доган притежава сега най-богатия и издържан политически български език. Механизмите му по разширяване на социалната база на формацията са перфектни, а на нас ни остава само да скърцаме със зъби и да търсим под всички волове агентура. За пореден път се доказа, че последното просто не се брои.
   Подробен аналитичен обзор относно “Атака” предадох на “Ал Джазира” (“Островът”), тъй като родните медии елитаристично се “пудрят” и “назландисват”. Обръщам само внимание на читателя, че внушителният брой подадени гласове за “армията на Бранка Леоне” бе осигурен от социалната част на програмата им и по-специално от позициите по продажба на земята, здравеопазването и най-вече преразглеждането на всички приватизационни сделки. Тези елементи би трябвало програмно да принадлежат на демократите, но така преотстъпени, ги прави отговорни за появата на “Атака”.
   Чака ни дълга номенклатурна нощ. Няма нужда от будилник. Събуждането ще е след поколения.
   Стоян ТРЕНДАФИЛОВ