ПРО и АНТИ

Слово, произнесено на 6 септември 2005 г., от председателя на Комитет “Съединение” Васил СТАНИЛОВ

Само няколко крачки ни делят от пътя, който Апостолът на Българската свобода Васил Левски е извървял от тъмницата до мястото, където го очаквал палачът. На няколко крачки сме и от гроба на Иван Вазов, който написа: “О, бесило славно, теб те освети смъртта на героите…” Вазови са думите на гранитната плоча пред нас: “Българийо, за тебе те умряха…” Отправени са към онези, които дадоха живота си за обединението на Отечеството ни. Те не са незнайни войни.
   Техните имена са написани навред по войнишките паметници из цяла България. Със златни букви в нашата история са записани и имената на героите, осъществили Съединението на Княжество България и Източна Румелия: Захари Стоянов, княз Александър Батенберг, майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, Петко Каравелов, Иван Андонов, капитан Коста Паница, Димитър Ризов, Чардафон Велики… И още, и още, и още много пламенни патриоти от всички краища на свободна или още поробена България… Нека не забравяме, че след като има Източна, би трябвало да има и Западна Румелия…
   Съединение! Тази дума е заредена с необикновена светлина. Неслучайно тя увенчава входа на българския парламент.
   Легенда отпреди около 1400 години разказва как хан Кубрат дава нагледен пример на синовете си за силата на съединението. Неговите наследници не успяват да изпълнят мъдрия съвет и затова историята е записала, че има сребърни, Алцекови, Куберови, Аспарухови българи…
   Днес малцина са чували за съществуването на Велики Болгар, столица на едно от българските племена… Не са много тези, които проумяват защо и сега в Италия съществуват фамилиите Булгари, Булгарини, Булгарели… Колко от нас знаят, че френската история е отделила много страници за бугрите… Може би така историята днес щеше да ни поднесе и още една българска държава на Балканите, ако преди 120 години шепа смелчаци не си бяха спомнили за великата Кубратова заръка.
   Те пренебрегнаха страха от така наречените велики сили, завистта на съседите, преодоляха робското чувство, останало в душата на всеки от нас, и извикаха: “Да живее Съединението!” И две части от разпокъсана многострадална България се съединиха. Въпреки всички обективни причини то да не се състои, въпреки всички, които твърдят, че българите страдат от синдрома на разделението. През 1994 година Комитет “Съединение” реабилитира забравения през 45-те години комунистическа диктатура 6 септември и вече 12 години той е национален празник.
   Дано все повече българи се проникват от убеждението, че Съединението е сила. Най-много надежди възлагаме на онези, които трябва да ни поведат към истинска демокрация и осъществяване на националните ни идеали наравно с другите народи на Европа.
   Поклон пред подвига на героите, превъзмогнали ежби, несъгласия, вражди, лични облаги, в името на великото Съединение на България!