You are here: Home Архив Архив 2006 Година 16, брой 7 (738) 17 - 23 февруари 2006 г. Третата световна в нов етап

ПРО и АНТИ

Седмичен Вестник "ПРО и АНТИ"

Третата световна в нов етап

Е-мейл Печат ПДФ
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Предстоят ли военни действия срещу Иран? Как биха се отразили те на България?
   Забелязвате ли, че тези два въпроса сме си задавали и по-рано през последните години, само че вместо Иран ставаше дума за Ирак (на два пъти), за Афганистан, за бивша Югославия. И неизменно, когато сме си ги задавали, а особено пък след като първите бомби започваха да падат, спомнете си кои най-високо крещяха против “американската агресия”. И какво крещяха.
   Винаги съм се опитвал да си обясня, защо едни образовани и информирани комунисти, при това европейци, години наред не виждат света такъв, какъвто е. Колко бяха Тодор-Живковите интелектуалци, които виждаха как се срива съветската империя? Колко от тях виждаха какво в действителност представляват Саддам Хюсейн, талибаните или Слобо Милошевич? Колко са си дали истинска сметка, какво значи ислямисткият фундаментализъм за най-богатия на петрол район на света? Колко повярваха на думите на президента на САЩ Джордж Уокър Буш след подлите атентати в Ню Йорк и Вашингтон през септември 2001-ва, че Америка обявява война на тероризма, където и да се намира той, и че няма да се успокои, докато не унищожи както неговите вдъхновители, тъй и всички, които го подкрепят и финансират? Странно, но май едва ли някой му повярва.
   Та и сега, когато кризата около ядрените амбиции на духовната власт в Техеран се задълбочава, можете да очаквате същия както по-рано оглушителен шум на тема “трябва с дипломация, а не с бомби”. Трябвало! Е, хубаво, ама като не става? Помогна ли дипломацията в случая със сатрапа Саддам? Помогна ли при другаря Милошевич? Има, както по всичко личи, една обща характеристика за разните дребни и по-едри локални диктатори и диктаторчета, заварени или появили се след края на студената война.
   И тя е абсолютната им неспособност да схванат глобалните последици от промяната и да проумеят реалностите на еднополюсния свят - все още в наличност ядрени заряди, годни да унищожат цялото земно кълбо не един, а петнадесет пъти.
   Стъпките, по които напоследък ескалира “дипломатическият” конфликт с ислямската власт в Техеран, се отразяват от медиите и аз няма да ги повтарям. Но само преди дни “международната общност” (удобен термин, но нека си го наречем западния свят) получи директно кроше в носа - иранските власти захвърлиха всякакви усуквания и със самонадеяно предизвикателство показаха първо, че ще обогатяват уран, а дали ще го правят за ядрено оръжие или за мирни цели си е тяхна работа; второ, че не желаят повече инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и няма да ги пускат да правят проверки; трето, че са счупили катинарите и пломбите, поставени от МААЕ на вратите на съмнителните им инсталации; четвърто, че притежават ракети със среден радиус на действие (1 200 км), купени от Северна Корея, които могат да носят ядрен заряд, и че разработват, пак със Северна Корея, нов модел ракета с двойно по-голям обсег; и пето, че тези демонстрации на презрение към исканията на Запада да не се допуска разпространение на ядрените оръжия вървят ръка за ръка с изявленията на новоизбрания президент Махмуд Ахмадинеджад, че държавата Израел трябва да бъде унищожена или преместена в Аляска.
   Има ли при това положение място за още дипломация? Да, има още малко място, но не за обикновена дипломация, а за дипломация на натиск. Изразена в думи, тя значи: дърпате лъва за опашката и ако продължавате, няма да ви се размине, предупреждението ни, че няма да толерираме усилията ви да се сдобиете с атомни бомби е много сериозно, ваша работа е какво ще решите.
   Какво ще стане, ако предизвикателството продължава? Война като в Ирак? Не. Иран е противник от по-тежка категория. Просто ще последват разрушителни въздушни бомбардировки, които най-малкото ще отложат способността на Техеран да произвежда атомни бомби с десетилетия. А това ще е достатъчно, за да се заложи на обществените сили в самата страна, които са за светска власт и чието влияние, особено сред младежта, бързо расте. Как би могъл Иран да отговори на подобна тактика? Да тръгне нанякъде с войски? Накъде? Да нахлуе в Ирак? За да удари през Сирия Израел? Това би означавало мишката сама да влезе в капана.
   Ние, макар и да ни управляват комунисти, трябва да сме подготвени за това, което идва. От България, разбира се, нищо не зависи за вразумяването на шиитските управници в Техеран, но само глупак не би направил паралел с Ирак, Афганистан и Сърбия. Инсталациите на Иран ще бъдат бомбардирани, а нищо чудно, понеже някои са строени под земята и със специални атомни бомби. Защото иначе няма да има резултат. Едно такова развитие ще доведе до опити за рязко засилване на тероризма в Америка и Европа и до по-широко радикализиране на мюсюлманските маси по света. И като мисля за това, се питам, кой всъщност плати за публикациите на прословутите карикатури на Мохамед. За да се настроят колкото е възможно повече мюсюлмани против християнския свят, нали? Дали не и в очакване на новия пожар в Близкия изток?
   При всички случаи тъмните облаци се сгъстяват. Всъщност третата световна война, макар и нетрадиционна, идва по логичния си път.
 
Изпрашане на суми за вестника Сума
Описание BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

Настоящ брой

Предишен брой

Кой е тук

В момента има 30 посетителя в сайта

С вашата помощ ще ни има

sam-11.jpgОчакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” . Подробно ......
JoomlaWatch Stats 1.2.8b_09-dev by Matej Koval

Връзка с редакцията

AuthorАдрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,

Копие на Връзка с редакцията

AuthorАдрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,