ПРО и АНТИ

Мнозинството турци не са добре разположени към папа Бенедикт ХVI. Предшественикът му папа Йоан-Павел II се ползваше с по-добро име в Ориента. Той поощряваше мюсюлманско-християнския диалог, покани духовници от различни вероизповедания на екуменична молитва за мир в Асизи и заяви, че кръстоносните походи срещу “неверниците” не са били особено християнски. И прости на турчина Али Агджа, човека, който стреля срещу него на площада “Свети Петър” и го рани тежко.
   След това дойде Йозеф Ратцингер. В очите на много мюсюлмани той не изпълнява това, на което Ханиф Ялундри, представител на голямо обединение училища по Корана в Пакистан, се е надявал: “Той трябваше да върви по стъпките на предшественика си папа Йоан-Павел II, който не признаваше тезата за война между културите”.
   Критична дистанция вместо приласкаване
   Вместо това папа Бенедикт ХVI се обърна кръгом. Вместо приласкаване - критична дистанция. В оспорваната си Регенсбургска реч той цитира един средновековен император, който казва на персийски учен: “Покажи ми какво ново е допринесъл Мохамед и ще намериш само лошо и нехуманно като предписаното от него, че вярата, която проповядва трябва да се разпространява с меч”. Този цитат се запомни като че ли папата сам го е измислил. Всъщност темата във въздействащата му реч бе отношението между вяра и разум, а не между ислям и християнство. Но тъй като той приведе точно този цитат, речта му се превърна в определение на исляма от християнска гледна точка - може би това бе направено умишлено за внушаване, че вярата е разделена от разума.
   Последиците бяха гняв и агресия в ислямския свят. Разпространяваха портрета на папа Бенедикт XVI като кръстоносец. Всичко отговаряше на новия образ на врага: нали той още като председател на Конгрегацията за вярата се беше изказал против приемането на Турция в ЕС? Не помогна и изказаното от папата съжаление, както и призивът му за интензивен диалог на неговите епископи с исляма.
   Генерален план за подготовка на християнството
   И защо въпреки всичко посещение в Турция? Какво подтиква папа Бенедикт ХVI да отива в една страна, в която не е добре дошъл? Отговорът е много прост: защото той изобщо не се е загрижил за Турция. От гледна точка на Ватикана пътуването няма политическо значение, въпреки че онеправданото положение на християнските църкви в Турция се налага в публичното съзнание. А това не спомага за приемането й в ЕС.
   При това посещение папа Бенедикт ХVI не се интересува от обременения християнско-мюсюлмански диалог, а от среща с православието, за сближаване с Източната църква, отделена от Западната със схизмата от 1054 г. А нейният най-висш представител, патриарх Вартоломей, е в Истанбул, бившия Константинопол.
   Сближаването с Източната църква е част от генералния план на Ватикана за подготовка на цялото християнство за бъдещето. Кардинал Валтер Каспер, преди епископ на Ротенбург-Щутгарт, сега папски пълномощник по въпроси на екуменизма, каза миналата седмица в Рим, че става дума за засилване на християнството, което е застрашено от секуларизация и исляма: “Интеграцията на Източна и Западна Европа може да успее само, ако се привлекат православните църкви”.
   Полемика и провокации
   Oбединяването на Европа на основата на християнската вяра - тази програма следваше още папа Йоан-Павел II, папа Бенедикт ХVI я продължава. За него връщането към корените на християнството е неминуемо - както на Запад, така и на Изток, където именно са били в миналото. В Мала Азия са били определени първите стъпки на християнството, там са се състояли първите събори, определили насоките.
   В усилията за сближаване е постигнат напредък. Помраченото преди отношение на Рим към православието от две години е започнало да се подобрява. Още през есента на 2003 г. съкровеното желание на папа Йоан-Павел II е било за сдобряване с източната братска църква, но срещата му с руския православен патриарх Алексий II бе осуетена от митрополита на Ташкент, Владимир, с изказването, че Джордж Буш и Осама бин Ладен също не се срещат.
   Пътуване с цел Москва
   На папа Йоан-Павел II, поляка, бе попречено да се срещне с Алексий, руснака. Учредяването на четири католически епархии в Русия от папа Йоан-Павел II през 2002 г. бе окачествено от Алексий като “обявяване война на православието”. Но две години по-късно кардинал Каспер се среща в Москва с Алексий и се споразумяват за подобряване на обтегнатите отношения. На Вартоломей, вселенския патриарх в Истанбул, му върнаха ценни реликви, заграбени от Запада по време на Четвъртия кръстоносен поход през XIII век от Константинопол.
   Междувременно кардинал Каспер, отбелязвайки, че срещата на папата с патриарха се е превърнала в нещо нормално, ликува: “Това е действително сензационното на посещението”. За подобно нещо в началото на XX век, в началото на екуменическото движение, никой не би посмял дори да мечтае.
   За Ватикана пътуването до Истанбул е още една крачка по пътя за Москва. Въпрос е само на време кога папа Бенедикт ХVI или негов наследник ще застане на Червения площад пред Кремъл.
   Spiegel, 28.11.2006 г., със съкращения
   Превод: Мария КИСЕЛИНЧЕВА