ПРО и АНТИ

В броя от 14 октомври т. г. на седмичното списание “Економист” е публикувана статия със заглавие “Сенки върху сърцето на Европа” и подзаглавие “Бившите комунистически страни са били един икономически успех, но рискуват да се превърнат в политически неуспех”. И се цитират различни примери относно средноевропейските държави. Не останах изненадан да прочета това, което се казва за България. А именно: “Защо е партията, оглавена от цар Симеон в България, в коалиция с (не дотам) бивши комунисти, чийто предшественици го изпратиха в изгнание и убиха неговите последователи.” Ето тези само няколко реда е всичко, което се казва за България, бъдещия член на Европейския съюз.
   Затова отново ще се занимая накратко с личността на Симеончо, станал вече на 69 години. И то защото съм убеден, че той умело подведе някои от нашите политически десни лидери, че ще могат да разчитат на неговата подкрепа. А стана обратното... Ярък пример е разликата в поведението на Симеон преди 5 години, когато президентът г-н Петър Стоянов беше кандидат за втори мандат, и тази година по отношение на г-н Георги Първанов при неговия избор. Четох, че 2/3 от членовете на партията на Симеон “НДСВ” са гласували за г-н Първанов.
   Въобще какъв е политическият морал на Симеон, какви са неговите главни цели, независимо какво говори и обещава... Интересно е да се проследи колко от неговите тържествени официални прокламации са били съгласувани с неговите конкретни действия през изтеклите 51 години от неговото пълнолетие. Полезно ще е да се върнем назад до годините на неговото пълнолетие 1955 г. Запазил съм една брошура от 117 стр., която бе публикувана по случай 10 годишната му дейност като цар Симеон II в рамките на Търновската конституция. Брошурата е озаглавена “В служба на Родината. Сборник, посветен на 8-годишнината от пълнолетието на НВ Цар Симеон II”. В брошурата е публикуван и манифестът към българския народ, прочетен от Симеон при полагане на клетвата, определена от Търновската конституция. Ето и някои пасажи от този манифест: “Сегашната власт, от начало не посмя да отмени Търновската конституция..., но в последствие, по чужда заповед и с чужда въоръжена сила, наложи нова конституция, противна на нашия бит и традиция. Но Търновската конституция продължава да живее като заветен идеал в съзнанието и чувствата на всеки българин. Тя никога не е била законно отменена... Тя и днес е в сила.” И на стр. 14-15 има друг пасаж от манифеста, много важен. “Погубването на моя чичо, княз Кирил, и на всички други невинни жертви, гаврата с паметта на моя покоен баща, всеобщо обичания и почитан цар Борис III... остават да тежат върху мен като мрачни спомени от моето изпълнено с нещастие и горчивина детство.”
   Тези становища, изказани при пълнолетието и повторени при тържественото отпразнуване на изтеклите 10 години, Симеон продължава да поддържа през следващите години, но бих казал - само чисто формално. Това той подчерта при раждането на престолонаследника Кардам – 2.ХII.1962 г. А също и при неговото пълнолетие. При раждането на Кардам той отправи съответната прокламация, отпечатана в сборника.
   За мен най-интересни са някои пасажи от дългото слово, което Симеон прочел на официалното тържество, организирано по случай 10-годишнината от неговото царуване в изгнание. Това слово е отпечатано в сборника и обхваща 16 стр. Като сравним някои пасажи от това слово с неговото поведение, след като окончателно се завърна в България, той спечели парламентарните избори с кухи обещания и застана начело на управлението на страната като министър-председател, някои въпросителни започват да се проясняват.
   Но преди да продължа, бих се спрял на неговото заминаване за САЩ, да служи в една американска военна школа. В споменатия сборник е отпечатана снимка на Симеон в американска военна униформа. Под снимката е обяснението “Кадет подпоручик Симеон Рилски – Военна академия Вали Фордж, Пенсилвания”. На същата страница е отпечатан и следният пасаж от в. “Един Завет”, който минаваше за орган на двореца: “Един млад Цар – Царят на Българите – съзнавал върховните си задължения по основния закон и историческите поводи на времето, се подлага доброволно на военна повинност.” Целият епизод с военната повинност на Симеон е забулен в пълна мъгла. Явно е, че целта не е била за една година да изучи военното изкуство, нито пък основният закон го задължава да премине през една “военна повинност”. Кой внушава и подготвя заминаването за САЩ? Не е трудно да се отгатне, че това е било лице от обкръжението на Симеон в тясна връзка с тайните американски разузнавателни служби (CIA).
   В рамките на тази статия не искам да навлизам в подробности. А и нямам конкретни доказателства. Но по същото това време се споменаваше често името на полковник Никола Костов, който в края на войната беше началник на разузнавателния отдел при Министерството на войната. Как е успял да се спаси и достигне до Мадрид, не знам. Но беше близък до “Двореца” в Мадрид. Той беше и един от тримата членове на секретариата на Временното Българско Представителство, назначено от царя преди заминаването му за САЩ да служи своята “военна повинност” (1958 г.). За полковник Костов също се говореше за неговите връзки с американските разузнавателни служби. Също не трябва да се забравя, че подготовката на заминаването на Симеон за САЩ съвпада с въстанието на унгарския народ (1956 г.). И отказът на президента Айзенхауер да подкрепи този въстанал народ.
   Симеон се завръща една година по-късно (1959 г.). С кого се е срещал, с кого е разговарял. Какви съвети е получил от отговорните служби в Америка не се знае. Може само да се предполага. Но от тази година вече не се говореше за някакво представителство в Америка. Напротив, Временното Българско Представителство беше закрито в края на 1961 г. А една година по-късно, пак под формата на едно официално обръщение към българския народ, бе съобщено за една нова инициатива под формата на едно съвещателно тяло под названието “Съветът на Стоте”. Странното в този личен съвет на Симеон е участието на чужденци. Ето как Симеон обяснява това участие. “Участието в Съвета на чужденци, които със своето положение, връзки и влияние ще могат правилно да ме осветляват върху световното положение за мероприятия, които се налагат в защита на националната ни кауза, в никой случай няма да бъдат в разрез на членове 65 и 66 на Търновската конституция.” Ето как още в края на 1962 г. Симеон с лекота тълкува конституцията.
   Въобще този епизод от първите години на царуването на Симеон, военната повинност в САЩ, можем само да определим като едно скрито решение да се координира неговото поведение с насоките на американската външна политика на избягване на стълкновения със СССР, което ясно се подчерта по време на унгарското въстание.
   От друга страна, ето и някои цитати от споменатото слово, произнесено на тържеството по случай 10-годишнината от пълнолетието. Тези цитати са взети от споменатата вече брошура. На стр. 13 четем: “Цар Симеон, като всеки българин, желаеше преди всичко да запази независимостта на България, да избегне на всяка цена проливането на българска кръв.” На същата страница четем: “Вярвам, че комунистическата тактика за заемане на властта “в името на пролетариата” е познато на всички. То е пълно съчетание на насилствените методи от всички епохи на човечеството... Всичко това, улеснено от навлизането в страната на една чужда армия, военен преврат, обезглавяването на обществото, партизански нападения... народни съдилища, отмъщения, уволнения, убийства, изтезания, арести, каторжна работа, лагери и пр.” Някой да е чул Симеон да е споменал тези факти през последните 4-5 години? На стр. 100 словото продължава “Ако поколението преди, и моето, са пострадали от комунизма и от новия социалистически ред, нима ние, и казвам ние, ще направим грешката да търсим един ден благата, които сме загубили? България и нейният народ са много по-важни и не се съмнявам, че всички ще се примирим с това положение – със саможертва – ако това бъде за доброто й”. Коментарите са излишни.
   Следва друг пасаж също много важен за мислите на младия цар. А също - кой стои зад тях? Стр. 101 “Огромна грешка е на много сънародници, които мечтаят за постоянен мир и които забравят необходимостта от съществуването на една национална Русия. Да не отъждествяваме политическите комисари и комунистическата партия с руския народ! Положението на равновесие на свободна България между Русия и средно-европейските страни е желано... Нека също така не забравяме, че между някои от дискриминираните личности, които властвуват в Родината ни днес, има и доблестни и честни българи, които, ако им се даде възможност ще са полезни за утрешна България.” Ето какви мисли са били прокарани в главата на младия цар. Ще запитате – от кого? Да не забравяме “военната повинност” в САЩ.
   На стр. 104 четем също важен пасаж от словото: “Големите сътресения в комунистическите редове и разцеплението между Китай и Русия са докарали едно положение на безпътица и разочарование между самите комунисти. Растящият национализъм в страните под червеното иго постоянно надига глава... Назрял е моментът... в България да се появи един национален комунизъм и без да сме оптимисти... И даже да е имало известен антагонизъм между пропекински и промосковски комунисти, онези които най-много могат да печелят от подобни вътрешни борби са националните комунисти и дори силите, които желаят известна либерализация. Поради подобни събития националният комунизъм може да намери привърженици в редовете на българската комунистическа партия... Държа от тук да изкажа възхищението си от духа на независимост на голям брой хора от всички слоеве на обществото, дори от редовете на младите комунисти.” Ето какви мисли са били вмъкнати в главата на Симеон още през 1965 г.
   И на стр. 105/106 Симеон завършва своето слово. “Търновската конституция продължава да живее като заветен идеал в съзнанието и чувствата на всеки българин... И денят, в който ще се възвърнат тези права и свободи, единствената ми лична амбиция ще е да премина в историята... като Цар Помирител!”
   Не знам как Симеон си е представял помирението преди години. Днес ние сме наясно: “Националните комунисти” няма да повдигат въпроса относно заграбените царски имоти, а Симеончо няма да отиде да се поклони на гроба на чичо си и на всички жертви, които защитаваха политиката на баща му. За тази политика въобще няма да се говори, както сигурно той е обещал по време на военната си повинност.
   Цитираните пасажи ясно говорят за разликата в неговите изказвания, преди да се завърне в родината по покана на 101 български интелектуалци. Сигурно той е определял тези българи като “национални комунисти”, с които той може да се сработи. Не е важно, че ще трябва да забрави някои от своите изказвания. От друга страна, от никъде не може да се отгатне кога се заражда в него приоритетната задача да си “възвърне” царските имоти, въпреки че той ще се завърне не като цар в рамките на “славената” от него Търновска конституция, а като ми-нистър-председател на Република България. При огромната стойност на царските имоти лесно е да се забрави тази свещена конституция. А също да се забрави казаното за чуждата армия, която спомогна за установяването в България на ленинския-сталински комунизъм. А да не говорим за паметника, издигнат за слава на тази армия.
   В рамките на тази дейност, продиктувана от личен интерес, Симеон успя да измести десницата и да се наложи като сподвижник на бившите комунисти, станали социалисти! И това главно защото десницата в България не беше успяла да се утвърди като една солидна общопризната дясна партия по подобие на десните партии в Западна Европа.