ПРО и АНТИ

Драги ми Стефане, не ме лови сън през тази първа за България Европейска нощ и реших по класическия начин да ти драсна писмо. Ти си един от малцината на тази земя, дето ще ме разбере и ми олеква при мисълта, че може би и ти имаш подобни терзания. За синята идея ми е думата... за блуса... за рокендрола. Снощи може би за последен път реших да изпея първия записан блус в тази държава “Комунизмът си отива” - емблематично за промените парче. До каква еуфория ни довеждаше тая песен през 90-а. Колко сълзи в очите на хората съм виждал, докато я пеех. Колко вяра, надежда, обич, смелост. Тогава дори и не си представяхме конкретни неща като НАТО и ЕС. Искахме да сме свободни, да имаме право на мнение, право на мечти за далечни пътешествия без открити листове, характеристики от кварталния и партийното бюро по месторабота... Бг лев да бъде конвертируем. Да има свободен пазар, за да впрегнем уменията си без страх и политически задръжки, да ходим на концерти, фестивали, да имаме информация... Да имаме право да сме информирани навреме за това, което се случва из широкия свят. Да празнуваме свободно Коледа, Великден и пр. Да не ни се налага да ходим на манифестация по случай някоя черна дата в нашата история. Да има банани по магазините. Да има новия албум на Ерик Клептън в музикалния магазин. В книжарницата да има книги не само от леви писатели. Да гледаме не само пропагандни филми... свобода на печата... частни медии... рок- радио... джаз-блус... цветни снимки, да караме западни коли, хубави инструменти... та тогава дори и не сме мечтали за плазмени телевизори, GSM, DVD, Интернет и пр., и пр. Все неща, които все пак, така или иначе, малко по малко се сбъднаха. С много мъка, дерзания, жертви, усилия, търпения от наша страна и препятствия от отсрещната. Винаги съм предполагал, че не е лесно и съм готов да нося кръста. Знам, че и ти си така. Сили винаги са ми давали ония грейнали очи на смелчагите, на онези, които бяха готови да зарежат всичко и да започнат от нула на чисто в името на смелата ни мечта: България в Европа. Сега като се обърна назад, виждам, че си е струвал трудът! Е, хорицата не са длъжни да разбират и да вярват като нас, че Европа и USA не са страшни като СССР или, че е по-добре за децата да не бъдат никога вече чавдарчета и пионерчета и не е нужно да предават дори родителите си в името на партията... Те, хората, в масов мащаб и по света не са най-умните и прозорливите и в свободния свят народецът не предпочита да чете исторически книги пред шарени проспекти със сезонни намаления на джунджурии... те масово слушат Бритни Спиърс, а не Бетовен. Малко са онези другите, дето на тях се крепи светът. Ние ги видяхме с теб, те бяха на площада... с грейнали очи... със сълзи от радост и дързост, силни, достойни, храбри, доблестни българи, способни, интелигентни, умни, навити, готини, живи... Ония гъзолизците, страхливите, робите се криеха в миша дупка и трепереха... ау... ами сега... кво ше става... Почитателите на синята идея с току-що поникнали криле бяхме като един... бяхме братя и сестри, пленени от най-сладката идея да не бъдем повече роби... идеята на блуса и рокендрола...
Къде ли са сега тези хора?
К’во ли стана с тях?
Радват ли се?... На относителната свобода... на блуса... на рокендрола... Не зная какво стана с тия хора, дето искахме заедно да носим кръста на свободата... кръста на промените, на тия луди и интересни години... да не спим, да мислим как ще я караме в тая демокрация...
И ти, и аз без тия хора сме загубени, стари ми приятелю... Те май могат без нас... нали бяха за идеята, за музиката... Поводът не беше никак малък да се съберем на стария площад и да извикаме “Комунизмът си отива”. Сбогом, Съветски съюз, сбогом, визи и открити листове, сбогом, Белене, сбогом, комсомол, сбогом, наказание за различно мнение, сбогом, ТКЗС, сбогом, кореком, сбогом, диктат на Москва, сбогом, България съветска република. Нямаше ги хората, нямаше блясъкът в очите, няма ги ония остроумни саморъчно написани плакати, няма ги моите плевенски приятели Генчо Веригата и Косъма - първите създатели на мотодвижението. Нямаше ги най-близките ти приятели, които ми се кълняха, че блусът и рокендролът бутат стени и че “Ден след ден” и “Нека бъде светлина” са велики песни. Нямаше и частица от онези, дето избраха Найден... Майната им!!! Хич не ми пука! Знам, че трудно се става от пълна маса. Знам, че за тях аз винаги ще си бъда Васко Кръпката и мястото им в сърцата им е запазено, където и да са се разпилели по света и у нас. За идеята ми е мъчно. Тя има нужда от тяхната подкрепа и местата им на площада ще са празни завинаги, ако ги няма. Просто една обикновена безплатна, безкористна подкрепа... може и солидарност да се каже. Е, нито Найден е Хавел, нито ти си Валенса, нито аз съм Клептън... но малко ли дадохме за тия 17 години. Малко ли нощи не спяхме да сме там, където сме нужни на ония с плакатите и грейналите очи. Може и да не е достатъчно, но ние с теб, приятелю, посветихме изцяло живота си на идеята и сега сме по-блажени от всички, пък ако щат да стават от пълните маси. Ама защо мамицата им Михаил Белчев пълни зала 1 на НДК? Той да не е Боб Дилън? Защо Недялко Йорданов? Той да не е Емили Дикинсън? Веселин Маринов да не е Мадона? Петя Буюклиева да не е АС/DC. Защо червените са толкова задружни? Нали са примитивни и тъпи. Защо са по-задружни? Не чакам отговор от теб, щото знам, че и ти нямаш. Мисията ни, приятелю, просто не е приключила и май ще е вечна. Едничката награда ми е, че видях твоите грейнали очи, очите на твойта Надя, на мойта Елена, Кацата, момчетата от бандата. Знам, че имам вас. И вие ме имате. Знам, че мога да разчитам на теб и ти на мен. Имаме толкова готини приятели от наш'та си България, че хич не си ги слагам на сърце тези, дето не се сещат, че имаме нужда от тяхната подкрепа в сюблимни моменти, защото знам, че сме изпълнени с толкова сили, вяра и надежда, с толкова енергия, обич, приятелство и любов, че в неравната битка можем и знаем как и защо и за това винаги ще ни има, докато седесари, блусари, рокери и пр. деца на демокрацията блеят, ние винаги ще имаме повече енергия да заредим и техните батерии!!!
Честита Нова година, приятелю!