ПРО и АНТИ

Постигната бе сделка по споразумение. Три години след като европейските лидери се договориха за конституция и две години след като френските и холандските избиратели я отхвърлиха, премиери и президенти от континента спасиха големи части от стария текст на конституцията и ги натъкмиха в нов "договор за реформи".
Европейските лидери говореха за наложителна нужда от постигане на споразумение. Разширен съюз от 27 страни не би могъл да функционира по правила, създадени за блок от 15 страни. Изказваха се предупреждения за парализа, мъртва точка и призиви Европа да стане "достойна за доверие" и континентът "да се раздвижи".
Споразумението постигнато в Брюксел на разсъмване в събота, 23 юни, след два дни разговори, дава подробен мандат за формална среща по-късно през годината, когато ще се избистри актуален текст. В основата на споразумението има толкова

сложна мрежа от компромиси,
че то трябва да се обяснява четири пъти на дипломатите специалисти, които следят законодателния процес в ЕС за всяка страна членка.
Първо, с цел да се задоволят оплакванията на Полша, че е големият губещ от преработена избирателна система, ръководителите на ЕС се съгласиха да запазят сегашната система за гласуване до 2014 г. с допълнителен тригодишен преходен период. (И в края на този този период ЕС може, ако реши, да се върне обратно към старата система.) С други думи неотложната криза е решена чрез отлагането й за десетилетие.
Британия беше друг голям смутител. Правителството й, ръководено за последен път на европейска среща на върха от Тони Блеър, издейства четири съществени изключения от условията на договора. Целта им е да се запази британският национален контрол върху част от политиката, за която ЕС иска по- голямо сътрудничество. Списъкът включва политиката по социална сигурност, трансгранична полиция и юридическо сътрудничество, и стъпки за укрепване общата външна политика на ЕС. Британия ще предпазва вътрешната си законодателна система от хартата за социални и граждански права на ЕС, която се основава на първоначалната конституция. Британски бизнес лидери казват, че това е било необходимо, за да се предотврати намесата на съдии активисти от ЕС за изменяне на рестриктивните синдикални закони, въведени от Маргарет Тачър през 80-те години.
Според някои от делегатите на срещата на върха изключенията потвърждават съществуването на "Европа с две скорости", като Британия е в групата на изоставащите. За тези, които се стремят към по-голяма европейска интеграция, не е ясно защо тази ситуация трябва да се приветства или отхвърля. За Блеър, заел поста си преди едно десетилетие, пледирайки за изграждане на по-позитивни отношения между неговата страна и ЕС, това е особен знак при напускането му. На заключителната пресконференция той направи изявление, което изглеждаше като нагодено специално към евроскептичните британски вестници, че Британия сега е "напълно сигурна" от ефекта на новия договор върху четирите чувствителни области, за които се отнасят изключенията.
Докато Блеър изнасяше прощалното си слово в ранните часове на събота пред полупразна зала, новият френски президент Никола Саркози говореше в съседна зала, толкова препълнена, че репортерите трябваше да слушат от коридора. Новият президент на Франция разгневи повечето присъстващи на срещата, когато успя да отстрани "свободна и неизопачена конкуренция" от списъка със съществени цели на ЕС в договора. Другите европейски лидери предпочетоха да отбележат, че това е било само символична промяна, предназначена за успокояване на френските избиратели.
В заключение Ангела Меркел, домакин на срещата и канцлер на Германия, заяви, че новият договор ще подкрепи възможностите на Европейската комисия за регулиране на конкуренцията.

Economist, 24.6.2007