ПРО и АНТИ

Доколко в началото на XXI век една държава (която и да е тя) може да се смята за осигурена с нужните й енергийни суровини е въпрос, чийто отговор е изключително сложен. И ако в тази насока може да се говори за призната от всички реалност, тя е, че с истинска, твърда осигуреност не може да се похвали никоя държава на планетата - с изключение, разбира се, на две-три държави джуджета, надарени обаче от природата с несъразмерно големи за ръста им петролни залежи, като например султаната Бруней, Екваториална Гвинея или Кувейт. Причините за липсата на достатъчни гаранции винаги и по всяко време да си осигурен с достатъчно енергоносители, за да може държавата ти да поддържа едно постигнато вече високо ниво на жизнен стандарт и брутен вътрешен продукт, са три, и то много важни. Първо, че и в началото на новия век познатите от миналото петрол и природен газ, наред с ядрения реактор не са изместени от каквато и да е новост, като например енергия от слънцето, от вятъра или от нещо друго.
Второ, защото за сметка на това пък консумацията на енергия в целия свят расте - което прави познатите енергоносители още по-ценни и скъпи. И трето, защото при тези условия известните вече големи доставчици на петрол, газ и ядрено гориво все повече се поддават на изкушението да обвързват енергийните ресурси с външната си политика. Това, последното, тази склонност да ти се дава без сянка от стеснение да разбереш,

че ще ти “врътнат кранчето”
било на суровия петрол, било на газта, ако първата ти работа не е да пазиш чуждия интерес, с най-голяма сила важи за днешна Русия. Именно днешната, за Путиновата Русия. Първите, които усетиха върху гърба си енергийния камшик във външната политика на Путин, бяха бивши съветски републики с обща с Русия граница като Беларус, Украйна или Грузия. След тях закономерно дойде ред на наричаната от Москва “близка чужбина”, обхващаща, естествено, Черноморската зона и Балканите.
Има обаче един безспорен факт. И той е, че Путиновата Русия не само не се опитва да крие, ами демонстративно афишира специално отношение към България. Даже не само специално, а много специално. Става дума за външнополитическа линия към България, която изкристализира сравнително не твърде отдавна, която е плод на еволюция в мисленето. Днес от яростната реакция на Москва заради прозападната ни ориентация, заради членството ни в НАТО, дори заради американските т.нар. бази няма вече и помен. Путиновата Русия просто с едно само махване на ръка скочи в отношенията си с нас на съвсем друга плоскост. Путиновата Русия изведнъж осъзна, че като член на НАТО и на Европейския съюз България може много по-ефикасно да обслужва руските интереси в западно направление. Особено пък ако в София, както е в момента, на самия връх на държавната пирамида стоят лица, с които Путин говори на един език. Както в действителност, тъй и в преносен смисъл.

“България - троянски кон на Русия в Европа”,
тази мисъл прочетох някъде преди време и още тогава си дадох сметка колко всъщност е вярна. И ако процесът, който вече върви, се запази и след като тройната коалиция си отиде (президентът обаче ще си остане същият), ще става все по-вярна.
Забележете сигналите и посланията на информациите в нашите медии за забавната (откъдето и да я погледнеш) “енергийна среща” в Загреб. Кой е най-силният акцент? Не друго, а че Путин отделил най-много време на Първанов, че в изказването си споменал освен домакина Стипе Месич, още само Първанов. И след това, вече на второ място, че Путин предлагал Русия да реши веднъж и завинаги енергийните проблеми не само на България и Балканите, ами и на Европа, като през нашите земи се проточат петроло- и газопроводи, като “Атомстройекспорт” построи “Белене”, като се синхронизират енергийните системи на Югоизточна и Западна Европа с тези на ОНД и Балтика и пр. и пр. Бургас-Александруполис, газопровод по дъното на Черно море, инфраструктурни проекти, възлагане на Русия да реконструира енергийни обекти, изградени на Балканите от бившия СССР, и какво ли още не. С една дума “ние пак сме тук”, по-силни и по-неотразими от всякога.
Нека сме наясно. Във всичко това има, разбира се, и български интерес. България е с най-стратегическо географско разположение като мост между Европа и Азия, между Европа и Близкия и Средния изток. Спор няма. Но се пита: има ли Европейският съюз интерес от подобна доминираща роля на Русия в енергетиката на Балканите? С Москва ЕС иска да говори с един, а не с няколко гласа. Защо Путин прави такъв вятър само на българина Първанов? Отговорът, който в Европа ще дадат, е прост:

защото и двамата са комунисти. Затова.
Защото Путин ще помогне на малкия интерес на малкия, но малкият пък ще помогне на големия интерес на големия. Нашият интерес е български, но руският интерес е европейски. И коя друга държава би помогнала по-резултатно за големия европейски интерес на Русия, ако не България, кормилото на която е в ръцете на децата и внуците на онова поколение, което пазеше “дружбата” със СССР като “зеницата на окото си”.
Тук обаче ще си позволя малко отклонение, като ви призовавам да помислите върху казаното. Да се опитаме на базата на това, което виждаме в света днес, да погледнем по-далеч в бъдещето. Защо? Ами ей така, да видим какво ще открием. Би ли размахвала Русия енергиен камшик, би ли се говорило в Европа за енергийна зависимост от Русия, няма ли енергийните доставки на Русия за Европа да са нещо нормално и разбиращо се от самосебе си, ако Русия членува в НАТО и е член на ЕС, също като нас, българите? Абсурд ли е нещо такова в бъдеще? При положение, че: а) от юг Русия ще я подпира все по-осезаемо една Индия с милиард и над триста милиона население, плюс развити индустрия и технологии; б) от изток пък ще се издига тъмната сянка на китайския гигант с пренаселената му територия, северно от която са пустошите на Монголия и Сибир; и в) според историческия опит на човечеството, когато на един континент се развиват едновременно две големи държави, те неминуемо в даден момент се сблъскват.
При тази съвсем не само хипотетична картина, коя е логичната посока, в която руският народ би погледнал за разбиране и подкрепа? В коя посока ценностите на руския народ ще търсят себе си? Ако след всичките войни през вековете в Европа англичани, французи, испанци и германци, румънци, българи, гърци и турци могат да живеят заедно и вече като партньори и приятели, защо към тази общност от цивилизовани народи да не се присъедини и руснакът.