ПРО и АНТИ

До месец ще гласуваме за кметове и общински съветници. Вече наченаха предизборни препирни, задкулисни пазарлъци и неумело прикрита демагогия за предстоящия местен вод. Публичното пространство започна да се тресе от предизборни гръмотевици, словесни престрелки, несръчни компромати. Залогът е голям. Защото са големи мераците за очакваните постъпления по еврофондовете, които ще се усвояват от обществените управи. Много важно ще е кой ще отхапе, кой ще дъвче и раздава на приближени.
Партийни лидери и политически асове оповестяват, че битката за местните избори ще бъде епична. И жестока! Защото тя ще предопредели идващата все по-осезателна децентрализация на властовия ресурс, от предстоящата все по-голяма финансова мощ и съсредоточаване на крупни евросредства в ръцете на общините. И точно местните структури ще бъдат надеждните партийни хранилки. Кметовете и общинските съветници не само ще богатеят лично, но ще са силен гръб на политическите сили. Самите сили пък силно ще ги закрилят да не стигат зулумите им до съда.
И така, ще съумее ли избирателят да отсее зърното от плявата? Въпрос с много висока трудност. Защото там, където ситото се тресе, за да отдели зърното от плявата, е все по-трудно да се открие въобще някакво зърно. На места съвсем го няма.
Дали нашенецът ще издигне глас и определи сам дневния ред на политиката и на обществения ред у нас? Сега на общинските избори ще се разбере дали е готов или не. Избори в условия на управление на социалистическо-монархо

-доганово правителство. Десницата отново показва разединение или неединение, което продължава да я тегли надолу.
След като назначените леви капиталисти и мутрите превзеха всички сектори на икономиката, завладяха енергетиката, туризма и какво ли още не, лъсна грижливо съхраняваната тайна между тях и властта. С покровителство на министри, т.е. партийни избраници, са проставени възможности за натрупване на милионно и милиардно богатство със съвсем прозрачна корупция на властимащите. Служители от министерства, от полиция, прокуратура и съдебна власт са уличени в престъпна зависимост от партийни величия, които са дирижирали следствия, за да останат недосегаеми и бързо проспериращи новобогаташите във всички сфери на финансите и икономиката. Отдалечава се с години очакваното създаване на средна класа, получаване на европейски заплати и нормален цивилизован живот на милион български семейства. Вместо това повсеместно действа модел на безумен грабеж и облагодетелстване с държавни и общински имоти в почти всички кметства. Идва ли избавление, или пропаст! Есенната поправителна сесия ще покаже. На местните избори ще се разбере можем ли да се разправим с корумпираните властници, с мафията и криминалните новобогаташи. Или те ще продължават да съсипват страната ни. И други държави си имат мафия, но нашата си има държава. Там е разликата между тях и нас. После, след изборите, обаче да не се чудим защо е така самоуверена и самонадейна организираната ни престъпност. Да не се чудим защо в затвора лежат кокошкари и нито един от маститите мутри. Не че изборите сами по себе си ще решат всичко. Но ще се сложи ново, различно начало. Дано да е справедливо, енергично и решително.
Есента започна със срамна ситуация учители и родители да се гледат с подозрение и отчужденост. Вместо да се съюзят и да търсят правата си. Или ще останат излъгани в очакванията, както се оказаха излъгани измъчените от топлофикационен тормоз софиянци, или като онези, които се бориха за достойни шофьорски заплати!
Вместо да се радваме на малкото топли есенни лъчи, по-добре да прибираме каквото е народила майката земя, загърбили безгрижното сезонно бохемство, както щурецът в баснята “Щурец и мравка”. Но вместо това група президентски интелектуалци се хвърлят самоотвержено в изборно просветителство. Тръгват те да вразумяват народонаселението кого да изберат през тази есен за свой предводител. Сякаш нашенци не знаят кой от местните ръководители се е изложил най-много с пладнешки грабежи на обществено богатство в съдружие със съвместната чета на целия общински съвет. И групи, сдружения, PR-акции вече активно лобират, убеждават общественото мнение, че този и този е най-достойният, най-добрият, той е техният кмет. Изработват си прилежно няколкото милиона лева, заделени от държавната хазна, за да зарадват електората със съдържателна, забавна и пищна предизборна програма. Зад всеки от тези лобита се усеща категоричното пристрастие към една партия, дори сред независимите кандидати. Та те са толкова зависими, че няма накъде повече. Ходят, пътуват, говорят, убеждават. Но някой ще ги попита ли кой им плаща пътните, дневните, вечерните и нощните и прочее масрафи на тези пътешестващи дами и господа! Тук-там по площади и мегдани започват да се леят песни в изпълнение на естрадни звезди, поп-фолк величия, вият кръшни снаги танцови състави, ехти духова музика, лее се енерийно пиво, каймата, замесена в колосални количества, цвърчи на скарите във формата на кебапчета, кюфтета и наденици.
Дали пък въпреки всенародното почитане стараещите се да не бъдат правилно разбрани от неблагочестивите избиратели, които не искат песни и елейни обещания, да обръщат пред естрадите празните си джобове и да отправят все по-скверни слова към партийните предводители? На уважение от своите последователи се надяват кандидат-кметовете, да сложат бюлетината в тяхна полза и да вземат гласовете в подкрепа на своето властване. Все пак да се повесели народецът ни пред всеобщите естради, все някоя песен може да му се понрави. Само да не излезе изпята песента на тези дето плащат музиката. За някои от тях песента вече е изпята, преди да е започнала. После ще разберем какво е станало от всичко това, докато мъдрите се намъдруват, а лудите успеят да се налудуват. Както и със закъснялото отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. В него пък се оказа, че още в утрото на демократичните промени ДС е стоварила върху доверчивото народонаселение юмрука си, облечен в кадифена ръкавица, като е напъхала във властовите структури своята агентура и вече 18 години направлява нашето развитие. Юмрук, който е вдигал и свалял правителства, дирижирал е съсипията на селското стопанство, режисирал е приватизацията, създавал е престъпни групировки и армадата от милионери. За да осигури бъдещето на партията столетница, облечена в капиталистическата фуста. Обсебил вече демократичното развитие за лично ползване, месец преди изборите юмрукът се разтвори, а кукловодите със зловещ кикот си признават как са изиграли за кой ли пореден път доверчивия българин. Сега вече дано и сетните наивници проумеят истината.
Така или иначе народът знае две и двеста, различава чистото бельо от кирливите ризи на местните управници, за които едва ли са нужни интелектуални перачки.