ПРО и АНТИ

С драматурга Калин ИЛИЕВ
разговаря Огнян Стамболиев

Преди дни беше последната ти премиера, на пиесата “Голямата мама”, на сцената на Пернишкия театър. Силна година имаш - издание на пиесата ти “Off границата” в престижен сборник на немски и представяне във Виена, премиера на същата пиеса в Киев и Глазгоу. Поздравления!
- Благодаря, поздравления за твоите прекрасни преводи на Йонеско и балканските поети от антологията “Хемус”!

- Това е първата драматургична творба след успешния ти дебютен роман “Последният пощальон” през 2005 г. Беше споменал, че писането на проза ти доставя по-голямо удоволствие. Но ето, написа следваща пиеса, как беше?
- По-различно отпреди и знаеш ли, някак по-леко. Не само защото драматургията, чисто технологично вече ми е позната, а и защото става по-бързо, в сравнение с романа искам да кажа. Писането на “Голямата мама” като усещане носеше в мен интонацията на ескиза, забавлявах се повече.

- Тази лекота си личи. Но темата за трудния живот между мъжа и жената днес, и най-вече за проблемите на мъжа са изведени чудесно. Мисля, че това е най-добрата ти пиеса засега. Удивително смешна и същевременно трагична. Как се получава този синтез?
- Иска ми се да ти кажа - не зная. Но като се позамисля, отговорът излиза сам. В дъното е сериозното, дори трагичното, затова и текстът е наречен “вечна драма между двама”. Да си мъж днес не е никак лесно, а за някои, какъвто е моят герой, това се оказва непреодолимо трудно. В същото време обаче, от гледна точка на Вселената, на промяната, която настъпва с рода на човеците, това навярно са закономерности, тоест неща, които трябва да се случат. Следователно трагизмът е видим от призмата на героя, но смешното е една друга гледна точка. Ето, съчетаването на двете гледни точки беше формулата, която търсех, и смятам, че в голяма степен постигнах.

- Сложна задача. Как се справи с нея съставът на театъра?
- Много, много добре. Всички - и режисьорът, младият Явор Бинев, и великолепната сценографка Елена Иванова, на която съм особено благодарен за изобретателната и ефективна визия на представлението. Както и актьорите Веселин Мезеклиев, Жулиета Ралева, Таня Пашанкова, Цветомира Стефанова, Богомила Петрова. Всички те се отнесоха адекватно към проблемите на своите образи. Бих искал специално да подчертая изпълнението на големия български артист Веселин Мезеклиев, той не само е почти час и половина на сцената, не само провежда три линии едновременно, но и успява в един и същ момент да е смешен и тъжен едновременно.

- Как публиката прие представлението?
- Реакциите на публиката бяха точни и на смешните, и на сериозните моменти от самото начало. Навярно причината за това е, че спектакълът е изтъкан от различни кодове както смислово, така и жанрово, но всички те са край нас, иначе казано представлението е съвременно. Публиката обича съвременните текстове, по-лесно се ориентира в тях, по-активно реагира.

- Пернишкият театър има добър прием у нас, и в София, и в страната. Какво очаква “Голямата мама” занапред?
- С директора на театъра Иво Горчев, един млад и модерен човек, син на известния актьор Антон Горчев, имаме единодушие. Очакваме спектакълът да има успех сред публиката и едновременно с това да бъде добре приет на фестивали. Ще се опитаме да покажем представлението в афиша на някой от столичните театри, което за Пернишкия театър от няколко години е добра и успешна практика, а също и пред публиката в страната. Целим се също в наши и международни фестивали.

- Желая ви успех! Зная, че отново си яхнал прозата и пишеш втория си роман. Как върви, какви са този път предизвикателствата?
- Работното заглавие е “Двама на границата”,както се подразбира, сюжетно има връзка с пиесата ми “Off границата”. Желая да задълбоча, да развия темата за граничното в нас и край нас. Предизвикателствата са именно в тази миграция от драматургичен текст към проза. Мисля, че се справям, срещам своите препятствия и правя своите открития. Макар и по различен начин от първата книга, но е все така забавно. Ще видим накрая, надявам се да го завърша и излезе от печат през следващата година.

- Какво предстои в следващите месеци?
- С Веселин Мезеклиев подготвяме и се надяваме в София най-после да излезе моноспектакълът “Пикльото”, нов прочит на пиесата, съчетание на кино, жива игра, музика, с две думи - изследване, хепънинг. Очаквам същата пиеса да излезе в Пилзен, Чехия. Също до края на сезона се надявам “Off границата” да има още международни премиери. Предстои да излезе и английският превод на романа “Последният пощальон”... Само да сме живи и здрави!