ПРО и АНТИ

Новото оръжие на наследниците на комунистите-кагебисти е, колкото и невероятно да звучи, антикомунизмът. Виртуозите на манипулацията на общественото мнение от българския филиал на руската централа получиха неочаквано ново оръжие, оръжие, което нормално е насочено срещу тях - антикомунизмът. Парадоксално, но факт. Благодарение на случайното обстоятелство, че кандидатът за кмет на демократичните сили в София Мартин Заимов е внук на сътрудничелия на антихитлеристката коалиция ген. Владимир Заимов, провъзгласен с 30-годишно закъснение от Москва за герой на Съветския съюз; а вуйчото на кандидата за кмет е бил генерал от ДС и посланик по комунистическо време.
Родството с тези лица се изтъква като позорен факт за Мартин Заимов от лица като Кольо Парамов, който при това не смята собственото си дългогодишно членство в комунистическата партия и тайните й служби за позорно. И това е втори парадокс. Но наследниците на тоталитарната партия не се смущават от парадокси, липса на последователност и подмяна на критериите, стига това да е изгодно за целите им. По-лошото е това, че на тази игра се хванаха и пишещи братя, които смятат себе си за демократи и които даже твърдяха доскоро, че антикомунизмът в първоначалния си вид не е вече актуален. Но най-лошо е, че много хора, лично или чрез свои предци, станали жертва на комунистическия режим, са особено чувствителни към лица, свързани по какъвто и да е начин с този режим. И поради тия емоционални причини трудно ще превъзмогнат резервите си към Мартин Заимов, въпреки качествата му на високообразован експерт - демократ, доказал се като управител на валутния борд, изтръгнал страната ни от икономическата катастрофа. Жертвите и потомците на жертвите на комунизма може би ще се отнесат с недоверие към обстоятелството, че неотдавна починалата майка на М. Заимов, самата тя убеден демократ, 15 години се е борила да изчисти името на баща си ген. Владимир Заимов от твърдението, че е бил съветски шпионин, и да доказва, че само поради демократичните си убеждения и патриотизъм е застанал на страната на антихитлеристката коалиция. Някои от жертвите на комунизма трудно могат да приемат, че не бива да се съдят децата за вината на родителите им, и че противното е огледален образ на комунистическата практика да преследват децата на противниците си до девето коляно. Ето това е новото оръжие на посткомунистите - чрез антикомунизъм да бият антикомунистите на избори. Резултатите на общинските избори в столицата ще имат огромно значение за цялата страна, а и за изхода на идните парламентарни избори. Ето какво преди вота в София е разположението на силите, режисирано до голяма степен от властимащите. На единия полюс е Бойко Борисов, популист № 1, с висок рейтинг, надуван от продължителна медийна канонада, претендиращ да бъде единствена алтернатива на омразната тройна коалиция, а всъщност водач на мутренското крило на властващата повече от шест години посткомунистическа олигархия. Срещу него, като спаринг-партнер се изправя Бриго Аспарухов, ярък представител на кагебисткото крило на олигархията. Целта на играта е те да излязат на балотаж, та нормалните, трезво мислещи, демократично настроени хора да нямат реално избор. Ситуация, успешно изрепетирана на президентските избори. За да не се допусне кандидатът на демократичните сили до балотаж, освен дискредитирането му заради произхода и демотивирането на избирателите чрез повтаряната вече 17 години песен, че “всички са маскари” е предвиден и отдушник на протестния вот: популист № 2 Слави Бинев, зад който стоят поддържаните от Русия екстремисти от “Атака” - аналог на руските неофашисти. За разпиляването на демократичния вот, волно или неволно, допринася и екзотичната кандидатура на инак симпатичния Тити Папазов, както и двете атрактивни дами, излъчени съответно от затихващата царска партия и от отломките на някогашни сини - Съюз БГ. Общото на тези две формации, както и за пръкналите се още няколко бизнес партии е клиентелизмът: който всъщност е спътник на властващата у нас олигархия.
Чувам гласове на инак читави хора, че нямало да гласуват, нищо нямало да се промени. Очевидно вирусът на обезверяването ги е засегнал. Други пък казват, че ще гласуват за Мартин Заимов като за по-малкото зло. Апелирам към разума на избирателите.