ПРО и АНТИ

Записки на мазохиста

Последните дни на 2007 година се изнизаха, но ни подариха няколко забележителни рекорда. На 28 декември “Труд” на първа страница гордо отбелязва: “За една година депутати обиколиха 45 пъти Земята”. А моряците на Магелан успяха да я обиколят само веднъж, и то за три години! Продължението на информацията за автомобилните пътешествия на народните ни избраници продължава и на втора, но с друго заглавие: “Депутатите ходиха 5 пъти до Луната”.Тук вече отстъпват първенството на американските космонавти – те успяха да се доберат до естествения ни спътник цели седем пъти!
“168 часа” на 28 декември следколедно ни информира, че “Путин прилапа и църквата”. Не се учудих – кагебистът прилапа цяла Русия, та ще остави църквата несдъвкана! “Отличните връзки между църквата и държавата възраждат формулата “Бог, цар, отечество…” - пише вестникът и завършва: “За Путин говорят като за цар. Неговата партия “Единна Русия” обяви намерението си да го направи министър-председател. Днес за всички е ясно, че няма значение как ще се казва новият президент. Царят управлява Русия.” Остава ни само да се молим на новия император да не му хрумне да освобождава България.
За монархическите амбиции на Владимир Владимирович свидетелства и “Труд” от 29 декември. Изглежда, самодържавието и болшевизмът са отгледали на руска почва хора, които копнеят да бъдат верноподаници. Нещо повече – и невръстното поколение се възпитава в такъв дух: “Преди 10 години русначетата молеха Дядо Мраз да им подари играчки и бонбони, но желанията на съвременните деца в Русия са по-различни. И стигат дотам да молят белобрадия старец президентът Владимир Путин да остане начело на държавата и трети мандат.”
На 2 януари 2008 г. “24 часа” не забравя да ни напомни, че “Тръгна годината на Русия в България”. Бях забравил как бе обявено това “мероприятие” – имало ли е всенароден референдум или поне широко обществено обсъждане дали годината да е посветена на Русия или да речем на Бангладеш, но вестникът ми напомня: “Решение за провеждането на Годината на Русия е взето на 8 май 2007 г. от министър-председателя на България Сергей Станишев и президента Путин в рамките на работното посещение на Станишев в Москва (6-8 май 2007).” Интересно защо за Станишев пише “българският министър-председател”, а за Путин – само “президентът”? Да не би да искат да кажат, че Путин е президент и на България? Не, Първанов е, но то е все едно.
На друга страница в същия брой има нещо като анализ на българо-съветската… пардон, българо-руската дружба. Авторката – кореспондентката на БНТ в Москва Цветана Кръстева – честно напомня: “Каквито и да са били ветровете на историята и независимо от искрената народна симпатия към “братушките” (хайде де! – бел. Антей) отношенията с Русия никога не са били еднозначни. Докато през 1876 г. в стихотворението си “Русия” Вазов величае:
“Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда – в нашите злини”
40 години по-късно, в разгара на Първата световна война, класикът вече пита:
“О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука?”
По-нататък обаче Цветана продължава: “На фона на други източноевропейски държави като Румъния, Полша или Прибалтийските републики, сега връзките между София и Москва са в апогей.” Апогеят, за всички е ясно, става чрез търговски договори, с помощта на които Русия ни направи напълно зависими от своите горива “Стотици хиляди руски туристи всяко лято и зима харчат у нас парите си, и то повече в сравнение с германските туристи например.”
Последната констатация изисква малко по-сериозен коментар. В “Труд” от 31 декември 2007 г. чета: “Страх от руски туристи цари в редица хотели по зимните курорти на Алпите. За да се “застраховат” от щети, причинени от буйния нрав на руснаците, множество хотели определят квоти за броя на руските гости, пише британският в. “Телеграф”… “Кемпински грандхотел” в швейцарския курорт Сен Морис пък не приема резервации за големи групи руснаци. “Опитваме се да направим така,че групите да са малки и гостите ни да са смесени. Понякога европейските гости не се чувстват много удобно, ако хотелът е пълен с руснаци”, обяснява говорителката му Бриджит Абат-Дага… Руснаците имат репутация на груби и нетолерантни към останалите туристи. Според слухове милиардерът Роман Абрамович веднъж се опитал да купи част от курорта Куршвел. През януари 2007 г. пък в същия курорт бе задържан руският метален магнат Михаил Прохоров при акция срещу проституцията. Прохоров, бизнес партньор на Абрамович, бе освободен дни по-късно, без да му бъдат повдигнати обвинения. Скандалът обаче наплаши собствениците на хотели в курорта, които са разтревожени за спокойствието на гостите си от Западна Европа.” Какви плашливи хора са това швейцарците! Виж, ние сме храбри, посрещаме с хляб и сол всеки руснак, пък европейците – кучета ги яли!
“Прекръстват всяка четвърта фирма” – прочетох в същия брой на “Труд”. Късно са се сетили! Още през 1990 г. фирмата БКП се прекръсти на БСП. И си остана същата. След това НДСВ се опита да си промени името, но нещо не стана и Симеон Втори си остана вместо Възход и Стабилност. Сигурно резултатите от изборите и разцеплението в царската фирма са доказали, че в нея няма нито възход, нито стабилност.
“Труд” от 31 декември ми напомни новогодишното приветствие, което незабравимият Тодор Живков отправи към българския народ на Новата 1989 година: “Няма съмнение, че 1989 г. ще бъде една от най-решаващите години за успешното ни движение напред.” Пророчески думи! Макар и самият Живков през тази “решаваща година” да беше свален от власт, неговите съпартийци бързо се придвижиха напред и се превърнаха в истински олигарси.
На 2 януари “Новинар” ми подари едно чудесно откритие на проф. д-р Владко Мурдаров. Спомняте си как навремето някои искаха да направят “социализъм с човешко лице”. Не стана. Затова пък, според Мурдаров, “живеем в комунизъм с коалиционно лице”. По-точно никой не може да го каже. Дори аз.
Освен у нас, комунизмът е останал в Китай. В същия брой пише: “В Хонконг протестират срещу предстоящата Олимпиада в Пекин, изобразявайки с белезници символа на състезанието – 5-те олимпийски кръга.”
Освен коалиционно-комунистическа, ние сме и бюрократическа страна. Сигурно помните какво обещава министърът на държавната администрация Николайчо Василев всяка година? Че ще намали чиновническия апарат в държавата ни най-малко с 12 процента. Резултатите научих от "Сега” на 2 януари: “През септември 2007 г. чиновниците са 136 972. Две години по-рано, през септември 2005 г., те са 136 969.” Значи, разликата в броя на чиновниците е с трима души. Но не са намалели, а са се увеличили.
Сега ще се увеличат още повече с изграждането на новата Държавна агенция “Национална сигурност”. Ако от това се увеличи сигурността на гражданите в страната, ако ДАНС стане, както обещаваха, “българското ФБР”, добре. Но като гледам как се напълни с офицери от комунистическата Държавна сигурност, обхващат ме едни съмнения...

Читател безумен: АНТЕЙ К.