ПРО и АНТИ

Интервю на Свобода НЕДЕВА- ЯНАКИЕВА

Проф. д-р Генчо Начев е национален консултант по кардиохирургия. Роден е на 9.11.1951 г. в Казанлък. През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието "професор". През 2002 г. създава Клиниката по кардиохирургия в Пловдив, където е методичен консултант. Основател е и на Клиника по кардиохирургия във Варна. През март 2006 г. след конкурс става изпълнителен директор на Университетска болница "Света Екатерина" в София. Той е нейният втори директор след проф. Александър Чирков. Със своите над 5000 сърдечни операции, той е спасил живота на хиляди хора, което е истински героизъм в условията на съвременния ни живот.

- Проф. Начев, кога разбрахте, че кардиохирургията е вашето призвание и съдба?
- По времето когато оформях вижданията си за професионално развитие, д-р Кристиян Барнард направи първата сърдечна трансплантация в света и това недвусмислено е повлияло върху решението ми, но имаше и много случайност в тази история. Аз подготвях два конкурса за асистент - единият беше по ортопедия, другият по сърдечно-съдова хирургия. Но вторият конкурс излезе преди първия, спечелих го и отпадна необходимостта да се явявам по ортопедия.

- Кои случаи във вашата практика са най-впечатляващи?
- Много са, но когато човек натрупа опит, вече нищо не го впечатлява кой знае колко.

- В медицината най-тежки ли са сърдечните трансплантации?
- От техническа гледна точка не са най-тежки. Най-трудни са дисекациите на аорта, което е разслояване на аортата и протича много драматично. В първите 48 часа 50 на сто от хората умират, ако не се прибегне до хирургично лечение. Сложността на трансплантацията е самата организация на лечението до и след оперативната интервенция, защото трябва да се интегрират усилията, знанията и уменията на един колектив от различни специалисти - хирурзи, анестезиолози, кардиолози, имунолози, лабораторни лекари, микробиолози и т.н.

- Какви качества трябва да притежава хирургът?
- Обичам динамиката в тази професия, вземането на бързи решения. Именно от бързината и точността на решенията зависи изходът в лечението на пациента. Най-добрият кардиохирург не е този, който по-бързо може да върже 5 възела, а този, който взима най-точните решения за най-кратко време. Основното качество на хирурга е дисциплината и трудолюбието.

- В момента колко хора чакат за сърдечна трансплантация от донори?
- 46 човека са в листата ни за сърдечни трансплантации, но тя е динамична и се променя непрекъснато. Извършва се от донори с биологична смърт. Досега в болница “Св. Екатерина” са направени 12 сърдечни трансплантации и са имплантирани 12 изкуствени сърца. Някои от тези, които чакат за трансплантация умират поради липса на донор в определеното време. Това са бройки за цялата страна, защото никоя друга болница не прави трансплантация и не поставя изкуствени сърца. Тя е оторизирана от здравното министерство.

- Вярно ли е, че болница “Токуда” също щяла да започне трансплантации?
- Тя е частна структура, може да започне каквото си иска.

- Колко време живее човек с трансплантирано сърце?
- Петгодишната преживяемост на пациента след трансплантация е около 70 на сто, а 10-годишната преживяемост е 40-50 на сто, което е един много добър резултат. Поставянето пък на изкуствено сърце има две основни положения. Едното е, че се използва временно, докато сърцето възстанови своята дейност, и тогава се отстранява. Човек остава със собственото си сърце. Другото показание е да се използва като мост към трансплантация, тоест в момента няма донор, този човек умира и трябва да му се сложи изкуствено сърце. Донор трябва да се намери до 6 месеца или 1 година, за да се смени изкуственото с естествено сърце.

- Колко струва една сърдечна трансплантация?
- Операцията струва на болницата между 60 000 и 100 000 лв. в зависимост от дължината на следоперативното лечение. Годишното проследяване на такива пациенти е между 20 000 и 50 000 лв. в зависимост от броя на процедурите. Всичко се заплаща от здравното министерство, пациентът не плаща нищо. 100 на сто плаща държавата.

- Защо хората често боледуват от увреждания на сърцето? Това генетично ли е, или от неправилен начин на живот?
- Съчетават се много фактори. Нездравословният начин на живот има немалко значение. Никой още не е доказал дали заболяванията със сърцето и съдовете не са генетично обусловени. Вредно е неправилното хранене, натоварването на организма с мазнини, повишаването на холестерола, трябва да се следи и кръвното налягане, да не се качва неконтролируемо, да се следи повишената кръвна захар, тоест диабетът, да не се води застоял живот, вредни са алкохолът и никотинът, стресът. Факторите действат комбинирано. При много хора действат едни и същи фактори, а само някои се разболяват - значи има генетична предразположеност.

- Кои са най-честите болести на сърцето у нас?
- Най-чести са исхемичната болест на сърцето, коронарното заболяване, при което недостатъчно кръв храни сърдечният мускул. После идват клапните пороци, било то от ревматизъм или възпаления, ритъмните нарушения, вродени сърдечни малформации и накрая са аневризмите и дисекациите на аортата. От статистиката до 67 на сто от случаите на смърт са причинени от сърдечно-съдови заболявания, вкл. и инфаркти. Дали инфарктите или инсултите са най-много, това не мога да кажа. Съветът е да се води здравословен живот и според мене най-важното е сърцето да е отворено за доброто, да се игнорират злобата, завистта, човек да се радва на благините, да не съжалява за това, което не е получил. И да не бъде безкрайно лаком за това, което очаква да получи.

- Вие вярващ ли сте?
- Да. Когато оперирам, имам ритуал. Иначе моленето в храма няма нищо общо с професионалната дейност. Там човек се моли за себе си, близките, за неща, които са му скъпи и ценни. Когато опрерирам се намирам в състояние на стрес. Или както казва един мой колега от САЩ: “Чувствам се като в блато с алигатори.” Всяка грешна стъпка може да ме хвърли в блатото.

- “Св.Екатерина” ли е най-уредената болница по кардиохирургия у нас?
- Да, тя е на европейско ниво. Получихме награда за качество в Кембридж. Винаги ще се стремим да усъвършенстваме организацията за работа с пациенти - преместването, достъпа, приема. Ще направим нов сектор за прием на пациенти - ще има мека мебел, докато изчакват регистрацията, ще им се поднасят минерална вода и бонбони. Трябва тук да срещнат разбиране, човешко отношение, обстановка, близка до домашната, да не усещат стрес. И без това са достатъчно измъчени. Долу, в приемното, ще има монитори, които ще им дават всякаква информация. Много от пациентите завинаги остават наш контингент, но много от тях отиват в провинцията, където ги наблюдават обучени от нас кардиолози. Искаме да разширим хирургичния блок на болницата, да приберем при нас Сърдечно-съдовата клиника към Трета градска болница. А също да създадем Спешен център за лечение на сърдечно болни, с хеликоптер, с най-модерна диагностика и лечение.

- Искали ли сте някога да изберете друга професия?
- Не, винаги ме е интересувала хирургията. Още като студент бях в такъв кръжок към “Пирогов”, баща ми, бог да го прости, беше хирург. Друго влечение не съм имал, хирургията е амплоато ми.