ПРО и АНТИ

“Разпилени светлини” е роман за надеждите и любовта на една жена - за нейната нелесна самоизява в условията на фалшив морал и ограничения. Обстановката, на чийто фон се развива действието, не е художествена измислица, а реалност, убедително пресъздадена от перото на Лилия Минева, понякога с почти документална достоверност. Тази реалност е българският вариант на Оруеловия свят, дефиниран като време, “когато всичко се диктуваше “отгоре, от партията”, дори и в личния живот.

Минева разгъва горния пласт на сюжета в навечерието и началото на 1989 г., между две силно поляризирани състояния на главния персонаж Райна Попова, вдовица в зряла възраст и адвокат по професия. Впрочем самата белетристка също е юрист, при това с житейски и професионален опит, придобит тъкмо в описваната епоха. Така че няма основания да се съмняваме в поведението на героинята й, нито в истинността на ситуациите, в които тя се озовава не по своя воля.

Дъщерята на Райна - Мина, ще се омъжва за д-р Ханс Волтерс от Хамбург, у когото двете гостуват. Вълненията на майката от предстоящото радостно събитие помръкват със завръщането й в България, където овластените се стараят да осуетят издаването на разрешително за брака. Успоредно с това се развива линията на внезапно възникнала интрига, изградена върху един любовен грях отпреди половин век и неговата проекция във взаимоотношенията на най-близките на Райна хора.

Всичко започва с една снимка от семейния албум на годеника. От поизбелялата фотография се усмихва млад мъж, когото Райна е виждала също на снимка у дома си, сред личните вещи на своята майка. Този мъж е бащата на Ханс, вече покойник, бивш офицер от Вермахта, воювал на Източния фронт. Райна смътно се досеща, че се е изправила пред тайна, която може би ще се окаже съдбоносна за нея. Разкриването й доизостря сюжета, увлича със своите неочакваности и обрати, заложени в неговия ретроспективен план. Друга обаче е основната подбуда у Минева за “връщанията назад”: очевидното нежелание на властите да издадат разрешително за брака на Мина. Те се придържат към неписаното правило да се протака, да се създават всевъзможни пречки пред подобни връзки с хора от Запада. И Райна е принудена да се бори със зъби и нокти за щастието на дъщеря си, “за да не повтори Мина нейната съдба”.

Участта на Райна е проследена в последователни отрязъци от време, бележещи нейното “откриване на света”, битката за място в него и беззащитността й пред озъбеното лице на действителността. Във всеки от тях авторката безпощадно оголва деформираната същност на системата, постепенно осъзнавана от героинята й. Първият й сблъсък с нея, рамкиран в периода 1948-1954 г., потопява в атмосферата на “доброволното” коопериране на селяните, съпроводено със заплахи, на които бащата Асен Попов не обръща внимание до момента, когато негови съселяни са пребити в мазето на общината поради отказа им да влязат в текесето. Но чак след като на външната порта цъфва надписът “Народен враг - капиталист”, той се прекършва, проумял, че неговият инат може да има лоши последствия за децата му.

Диктата на принудата изпитва “на своя гръб” и самата Райна. Вече гимназистка, тя има неблагоразумието в обстановката на недостиг и “купонно време” да закупи от пазара будещо подозрение голямо количество яйца, масло и сирене за своята хазайка баба Неда. Милицията я задържа, обвиняват я в черноборсаджийство и насилват 14-годишното момиче да пише показания, нещо повече - да подпише документ за сътрудничество на ДС.

Унизителната зависимост от установения ред буквално я смазва, когато се оказва, че пред желанието й да следва има почти непреодолима бариера. Кандидат-студентската й молба няма да бъде приета, ако не е заверена и резолюирана с “да” от общината и ако към нея не е прикачена разрешителна бележка от комсомола, гарантираща, че Райна има “правилно отношение към народната власт”. Само че местният партиен комитет не дава съгласието си, понеже била дъщеря на кулак, който влизал в списък за интерниране.

За днешните млади поколения това звучи като някакъв абсурд, но то бе правило с цел да бъдат лишени от висше образование “децата на враговете на народа”. И ако нямаш някого от силните на деня да се застъпи за теб, университетът си остава мечта. За Райна се намира такъв застъпник, но той не може да я защити от други заложени от системата капани.

Минева съзнателно не подготвя читателя за тях. Но чрез поведението на цяла галерия от образи му дава възможността сам да се ориентира, да преценява и да си вади съответните заключения както за спъващите нормалното човешко съществуване забрани, така и за спонтанните реакции на Райна.

Междувременно се е появила и първата истинска любов: току-що завършилият право Евгений, син на комунистическо семейство, който е решил да се посвети на дипломатическата кариера. Когато отношенията им стигат до брак, намесва се майката на младежа, която пуска в ход връзките си в ДС. И какво се оказва? Че кандидатката за съпруга на сина й имала досие, че баща й в миналото бил във връзка с “лица, които искали да съборят властта” и че самата тя “се занимавала с черна борса”! Ами че тя ще разсипе кариерата на Евгений!

Аргументите на майката са продукт на системата, която рязко разграничава “нашите” от “ненашите”, или хората с некомунистически произход. Стига се дотам, че Евгений прави опит да внуши на Райна да стане партиен член и да се откаже от баща си. Момичето не се двоуми - за него любовта е свършила, но то изживява раздялата в състояние на стрес, което я отвежда в болницата.

В динамиката на романа няма паузи. Има смяна на ритъма, но дори и със забавен каданс нижещите се картини държат в напрежение. Все пак няма ли да се усмихне щастието на студентката по право? Усмихва се с лицето на лекуващия я лекар Момчил Янев, за когото Райна ще се омъжи. Краткотрайно щастие. Един мотоциклетист прегазва Янев на улицата и тя остава сама с дъщеричката, същата Мина, чийто брак със западногерманския гражданин Ханс Волтерс сега е “под въпрос”.

В хода на самотната битка на героинята си авторката прониква дълбоко в язвите на системата .И колкото и да е патриот на България, няма как читателят да не е съпричастен на Райна: Мина не бива да изпусне шанса си да се измъкне от тази страна, където се ширят “жестока духовна нищета, претенциозност, неискреност”. Такъв момент наистина настъпва, но отново излиза на преден план загадката със снимката. Райна се добира до тайната, която я поставя в морална раздвоеност и почти в безизходица. Защото се оказва, че човекът на фотографията е нейният биологичен баща. През 1941 г. той е бил с частта си в България и е имал мимолетна връзка с майка й. Излиза, че Мина ще се жени за полубрат на Райна.

Как разплита романистката Лилия Минева този възел от непредвидими обстоятелства, поставили за кой ли път на изпитание нейния главен персонаж? С дарбата на разказвач, който сякаш лично е преживял одисеята на Райна, и в случая авторовото умение да разсее тягостното усещане за безпътица е толкова убедително, че неволно ни кара да повярваме в пръста на съдбата. Годеникът на Мина носи фамилното име Волтерс, но всъщност е осиновен от покойния Рихард. Така че кръвна връзка няма - няма и пречка пред брака им. Удовлетворява ли ни такъв хепиенд? Да, ние, читателите, сме го желаели след дългите несполуки в живота на Райна. И въздъхваме с облекчение заради моралната й победа в сблъсъка със системата, чийто механизъм вече дава признаци на износеност.

Победител е и самата Минева, успяла да се справи с нелеката си задача да възстанови върху белия лист истини, които някои упорито отричат или премълчават с надеждата да поникне над тях тревата на забравата. Защото личната драма на Райна е драма и на хиляди други българи, които също като нея не се побираха в натрапената формула за уеднаквяване и тяхната индивидуалност плашеше властите. Така че, освен увлекателно и наситено с психологизъм четиво,”Разпилени светлини” е и повод за размисъл върху темата за свободата на човешкия избор.