Все още не е отшумяла 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и последвалия "ефект на доминото", довел до рухването на тоталитарните комунистически режими в Европа. Около отбелязването на събитието се закрепи илюзията, че през изтеклите две десетилетия у нас, сякаш не остана нищо неразкрито от мрачния 45-годишен период. Работата на Комисията по досиетата, на Института за изследване на близкото минало, на ред други структури, както и на обилната мемоарна и художествена литература по въпроса, подкрепят тази илюзия. В играта се намеси и жълтата преса, охотно предоставила страниците си за разкриване на интимни подробности от живота на висшия комунистически ешелон. Но все пак остават сенчести ъгли, в които се спотайват много и все интересни исторически факти. Един от тях е за ожесточената радиовойна, която се води през целия следвоенен период и която, подобно на Берлинската стена, е символ на разделена Европа.

Историческата ретроспекция показва, че радиозаглушаването е прието на въоръжение най-напред от германската армия по време на Първата световна война. Не след дълго, първенството на Германия успешно се оспорва и дели от Съветския съюз. "Състезанието" между двете страни се ожесточава в годините на Втората световна война. Но веднага след това в основен конкурент се превръща САЩ, радиовойната с които продължава почти половин век.

Широкомащабното заглушаване на предаванията на Voice of America (VOA) - "Гласът на Америка" - започва на 03.02.1948 година. На 13.04.1948 г., същата мярка е приложена и за предаванията на BBC London. Решаващ тласък процесът получава след самоубийството на Оксана Косенкина, преподавател в съветското училище в Ню Йорк, хвърлила се от прозорец на консулството през август 1948 година. Събитието получава широка разгласа и коментари чрез информационните емисии на VOA . За радиозащита в Съветския съюз започват да се отделят огромни средства, свидетелство за което е стремителното нарастване на усвояваните мощности. През 1949 г., радиоелектронната борба се води с помощта на 350 късовълнови (КВ) предавателя. Година по-късно те са вече 600 на брой, а след една петилетка - около 1000. Към тях могат да се прибавят и още 700, разположени по територията на социалистическите страни, в това число и България.

Разгорялата се ефирна битка се превръща в основен инструмент на Студената война. ООН я осъжда с резолюция от 14.12.1950 г., която, естествено, не е взета под внимание от Кремъл и сателитите му. В началото на 60-те години на ХХ век, мрежата за близка и далечна радиозащита на Съветския съюз (без обектите в социалистическите страни) включва около 1700 предавателя с обща мощност 16 000 кВт. Тя е два пъти по-голяма от мощността на около 70-те предавателя от капиталистическите страни (8 000 кВт), които транслират програми за Съветския съюз главно сутрин и късно вечер. Независимо от превеса на мощностите, радиозащитата не може напълно да предпази местното население от "масираните антисъветски сеанси". Ето защо, на 19.01.1961 г. се приема постановлението на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (ЦК на КПСС) "За мерките по усилване на борбата с вражеските радиостанции". Една от тези мерки е създаването на специално управление към министерството на съобщенията.

Допълнителна главна цел на заглушаването стават Radio Free Europe (RFE) и Radio Liberty (RL) - Радио Свободна Европа. Първа в ефира стартира чехословашката секция на "Свободна Европа" - от Манхайм на 04.07.1950 година. В последователност предаванията на румънски език започват на 14 юли; на полски и унгарски - на 4 август; на български - на 11 август и т.н. В тези страни се изработват различни техники за заглушаване, ползвани с по-голяма или по-малка ефективност чак до рухването на Берлинската стена. Но се предприемат и ред съпътстващи мерки за по-надеждна охрана на гражданите от "вражеските предавания". Така например, в България през 50-те години се пренастройват вносните (главно германски) радиоприемници на фиксираните честоти на Радио София. А в Съветския съюз радиоапаратите се произвеждат  без късовълнов обхват, като изключим знаменития ВЕФ, предназначен основно за износ. Но в най-действена форма на цензура се превръщат т.нар. "радиоточки", настроени на вълните на Радио София и обилно инсталирани по всички публични места.

Радиовойната продължава с нарастващо ожесточение и през следващите десетилетия, докато в сепаративен порядък започват отстъпките. България заглушава "Гласът на Америка" от 1949 до 1977 година, Радио Свободна Европа - от 1952 до 27.12.1988 година, а за Би Би Си и "Дойче веле" нямаме данни. И тук съществува един любопитен епизод, на който бившият посланик на САЩ (1977-1979) в София Реймънд Гартхоф е дал публичност в книгата си "Свидетелства за Студената война". Той твърди, че в преговорите с министъра на външните работи и член на политбюро на ЦК на БКП Петър Младенов, е постигнал съгласието срещу облекчен внос на някои стоки да се прекрати заглушаването на VOA. Това става по доста анекдотичен начин - звуковата бариера е вдигната на 09.09.1977 г., т.е. на националния празник на Народна република България. Но - внимание! - от територията на Съветския съюз се води далечно заглушаване за страните сателити: за Румъния до 30.07.1963 година; за Унгария до януари 1964 година; за Чехословакия и България - до януари 1988 година!

Съветската мрежа за радиозащита е най-мощната. Но не е единствената. Коректността изисква да отбележим, че успоредно с основната битка се водят и редица локални сражения в ефира. Така например, на 5 март 1956 г. Великобритания започва да заглушава предаванията на Атина за Кипър. В отговор Гърция блокира транслирането на BBC, а Китай издига заслон срещу честотите на VOA. Куба започва радиозащита срещу предаванията на VOA на испански език. През 1965 г., Родезия заглушава сигналите на BBC, а Великобритания - на Радио Булавайо. През 70-те години взаимно заглушаване използват Египет и Израел. Иран смущава предаванията на ГДР на персийски език, Гърция - на "Дойче веле", Чили - радиостанциите на Москва, Източен Берлин, Хавана, София и Стокхолм. Съществуват още много такива примери за грубо нарушаване на човешките права, едно от които е правото на достъп до информацията.