ПРО и АНТИ

 Един от най-забавните гафове в началото на летния сезон бе кросът, в който участваха шест (или седем?) души в прослава на рождения ден на Негово Най-Величествено Величество. Досега беше загадка кой го организира и издейства от Столичната община всенародно задръстване на движението, но “ВИЖ” от 21 юни леко открехва завесата: “Тайна рекламна агенция платила мероприятията по повод рождения ден на Симеон Сакскобургготски, обяви вчера пред “ВИЖ” техният организатор Огнян Цеков. Той отказа да назове името на фирмата…” Ще откаже я, кой ти дава такава квалифицирана информация! Най-малко въпросният Цеков, защото отдавна се е научил да пази тайна. “Огнян Цеков с прякор Гията, който бе организатор на кроса по случай 66-годишнината на Симеон, е бил агент-провокатор на Държавна сигурност, съобщи пред “ВИЖ” Янко Янков, лидер на партията Либерален конгрес.” Интересното е, че във “ВИЖ” се видя и лицето на едно друго лице, при това политическо: “…Янков бил задържан по друго обвинение, направено от Валери Димитров, който също бил човек на ДС. Димитров свидетелствал, че лидерът на Либерален конгрес готвел терористичен акт, но този път към Девненските заводи, обясни Янков. Целта на Валери Димитров и Огнян Цеков била да набедят Янко Янков като организатор на терористични актове над промишлени обекти.” Навярно за тези заслуги Валери Димитров сега е изтъкнат депутат от НДСВ и обсъжда с юпенцето Николай Василев как да ни оправи за 800 дни, както личи от снимката (1) в “Сега” от същата дата.
   А самото юпенце преди месец гордо се изцепи, че за две години царското управление е направило истинско икономическо и социално чудо. По този повод “Труд” от 24 юни пише: “Повишихме заплатите с 49% от юли 2001 г. досега, похвали правителството вицепремиерът Николай Василев на 28 май т.г. по време на дебат в парламента за поискания от ОДС вот на недоверие към кабинета. За да се получи невероятната сметка, той бе обърнал в долари средните заплати у нас преди и сега. В писмо до “Труд” доц. Недка Гатева обясни как е правилно да се изчисли реалното увеличение на заплатите… Вярното изчисление може да се направи по два начина:
   1.Индексът на номиналната заплата (112,45%) се разделя на индекса на потребителските цени (108,44%) и се получава 103,7%. Тоест увеличението на реалната работна заплата е 3,7%.
   2.Номиналната заплата от 280 лв. се разделя на индекса на потребителските цени и се получава 258,21 лв. реална заплата, тоест заплата, коригирана с инфлацията. (А заплатата през юли 2001 г. е била 249 лв. - б.р.). Следователно увеличението на реалната заплата е 258,21:249х100=103,7. Тоест с 3,7%.” За неспециалиста може би не са съвсем ясни тези сметки, но със сигурност ще му се изясни едно: ако Николай Василев така е лъгал клиентите си в Лондонското сити, наложило му се е бързо да бяга оттам и да търси препитание сред по-лековерните българи.
   Какво казва по този повод премиерът? Отговор на този въпрос открих в един виц в “24 часа” от 24 юни:
   “На алея за кучета се срещат двама кучкари.
   - А добро ли е родословното дърво на вашето куче?
   - О, толкова добро, че ако кучето ми можеше да говори, изобщо нямаше да разговаря с вас!”
   Наистина родословното дърво на Симеон Секскобургготски е толкова добро, че той, дори и да знаеше свястно български, не би благоволил да отговори смислено на нито един въпрос на плебеите-журналисти.
   Усетих, че е време да сменя царската тема с една май по-важна - за БСП, която все по-усърдно си точи зъбите за властта. “Някои в БСП пак мислят по виденовски”- пише социологът Андрей Райчев в “Сега” от 21 юни. Прав е, но само донякъде. Защото не “някои”, а всички в БСП продължават да мислят по виденовски. А забравихме ли какво направи Жан, въпреки (може би) добрите си намерения? Райчев го обобщава така: “За бившия ни премиер (става дума за Виденов - бел. Антей) беше важно България да е суверенна и независима (затова започнахме да си плащаме дълговете и отклонихме МВФ) и беше ясно, че за целта трябва да увеличим производството. Затова наляхме всичките си пари в продънената индустрия и рухнаха банките. А после и индустрията. А после и страната. Какво осъдително има в тези две цели? Какво по-добро от доктрината да си суверенен и да призвеждаш много? Ами това, че няма връзка с реалността. И в този смисъл няма връзка с главния мозък.”
   Но за какво им е на социалистите главен мозък? Снимката (2) в “Новинар” от 21 юни ни показва какви са основните им интереси. А според учебника по ветеринарномедицинска физиология (съвсем подходящ за случая) “половият център е разположен в поясния сегмент на гръбначния мозък”.
   В “Сега” от 24 юни един също ляв, но все пак уплашен от евентуалното идване на власт на БСП политик - проф. Драгомир Драганов - отбелязва: “А след лицемерното си преименуване в “социалисти” бившите комунисти просто бяха сменили идеологията си от “социализъм с човешко лице” в “капитализъм с другарски физиономии”. Тогава с гласовете на наивно вярващите в “социалната държава” пенсионери на власт дойде недоразумението Виденов. Резултатът бе плачевен - спиране на и без това почти незапочнатите реформи, грандиозна стагнация на икономиката, партийна корупция, откровено лъжене на избирателите (по едно време годишната лихва стигна 300%), банков срив, който обра и последните пари на наивниците. И всичко в интерес на “другарските физиономии”, които сръчно си изчистиха задълженията към държавата по простата схема скъп лев - скачащ долар - евтин лев. Същата тази постоянно (и тъпо, но упорито) гласуваща за “лявата идея” група е готова отново да даде властта на БСП. Сиреч на другарските физиономии. А това не бива да става.” След като дори Драгомир Драганов така се е уплашил от евентуална изборна победа на “другарските физиономии”, значи положението наистина е тревожно.
   Разбира се, не всички пенсионери гласуват в червено - сред тях има много разумни и образовани хора - но не може да се отрече, че силно влияние имат такива като правоверната комунистка, описана в един репортаж на “Дума” от 21 юни: “1 май 2003 година. В София се провежда традиционната манифестация на БСП по случай Деня на труда. Многолюдното шествие се точи по бул. “Патриарх Евтимий”. Развяват се хиляди червени и национални знамена. Но има и едно синьо - на Европейския съюз. Гордо го носи член на Изпълнителното бюро на БСП. Синият цвят обаче явно не е по вкуса на една баба, която надушва вражески елемент в колоната. “Тоз да не е седесар”, кахъри се на висок глас възрастната жена и успява да привлече вниманието на група младежи, които обкръжават “съмнителния елемент”. Започват да прехвърчат искри, знаменосецът веднага е обявен за “буржоазна подлога” и “слуга на тези, които експлоатират европейските работници.” Де да можеха и нашите работници да бъдат експлоатирани като европейските! И въпросната бабичка да получава пенсия като европейските си връстнички!
   Но стига толкова за политика, да поговорим за нещо, за което всеки българин е спец (също като за политиката) - за футбол. “Го-о-ол!” - крещят феновете по стадионите. Но не само по стадионите. “Го-о-ол!” са викали и посетителите на ресторанта на елитния хотел “Самоков” в Боровец. Ето разказа на очевидец, публикуван в “Меридиан мач” от 20 юни: “В неделя по обяд Батето цъфна на басейна в хотел “Самоков”, който е точно срещу ресторанта. По това време се хранеха най-малко 100 души, но въпреки това Славков се съблече чисто гол и се метна в басейна. Той очевидно беше пиян, тананикащ си някаква песничка.” Спортният вестник съобщава също, че “от охраната на басейна не посмели да направят забележка на пожизнения член на МОК”. Според мен са били наясно, че и да му направят забележка, пак ще се измъкне сух от водата на басейна, както се е случвало толкова пъти, когато е бил подсъдим (сн. 3).
   Продължавайки футболната тема, не мога да не отбележа снимката (4) в “Стандарт” от 21 юни, която показва как “камерунецът Модесте Мбами опитва да смъкне гащетата на бразилеца Емерсон…” Не ми е ясна целта на бразилския футболист. Може би е проверявал дали Мбами не е последвал примера на шуменеца, за който “Монитор” от 21 юни съобщава: “Спипаха крадец с 25 суджука в гащите”.

---