ПРО и АНТИ

Как от комсомолец се става "активен седесар"
   Как се храни бедстващ народ с чуждестранни помощи
   Как простосмъртните ставаха приятели на царе, принцове и "придворни"
   Как се прави голям бизнес в "мъгливия Лондон"
   Как се кадруват юпита
   Кой всъщност e Спас Русев?


   Допускам, на всички отдавна ни се иска да разберем какво стана и какво става в България след 1989 г. И особено от 2001-ва насам. Поне отчасти да разберем. Има куп неща за тези малко повече от две години, които по никакъв начин не могат да се обяснят логично. Те не влизат в рамките на никакви общоприети представи за политическа и обществена практика. "Новото време" като че ли се размина с представите на обществото за общество.
   Този текст също няма да отговори категорично на нито един от въпросите, които ни терзаят. Той ще направи опит да обобщи само малка част от онова, което знаем за и чухме от скандално нашумелия Спас Русев. Защо ни занимава тъкмо той? Защото този човек, личността му, биографията му (доколкото са верни версиите, които лансират и той, и медиите), откровенията му напоследък - всичко около и у него е сякаш точно огледало на пълния хаос и абсолютния абсурд, в който живеем. Това огледало ни провокира да се запитаме за сетен път кой и как замисли да управлява България след 1989-а, кой и как я управлява от 2001 г. насам и кой и какво мисли да прави нататък. Ако мисли. И къде сме ние в схемата. Българите. Гражданите на Република България. Ако изобщо ни има в нея.
   Самият Спас Русев никак не ме интересува. Той е интересен само като любопитна донякъде съдба. Единствено важен и потресаващ като поука е безрадостният факт, че е възможно човек като него да решава в една или друга степен съдбините на страната ни в компанията на подобни нему люде, които - най-меко казано - не издържат каквато и да е сериозна критика. Единствено важното и потресаващото е, че е възможно ние, гражданите на Република България, да търпим тази ситуация, приемайки я за нормална. Ако това, което представлява отечеството ни в момента, според нас е нормално, тогава трябва сериозно да се замислим ние нормални ли сме. Аз (засега) смятам, че мнозина не сме. И най-разумното обяснение за събитията у нас, което можем да си дадем, е, че безсмъртната и незабравима комунистическа Държавна сигурност отново и за кой ли път играе първостепенна роля в съдбините на родината ни. Нищо, свързано със Спас Русев и "превъзходната" му компания, не опровергава тази лишена от всякаква оригиналност догадка. Напротив. Понеже огледалото никога не опровергава образа насреща си, без значение колко е гнусен и мерзък.
   И така, кой е

   РОДЕНИЯТ НА 4 ЮНИ?
   Предлагам на читателите Версия Първа, с Привкус на Смехотворност. ВППС е общ продукт на самия герой, на приятелите и познатите му, на "общоделците" му, на медиите и хорските преувеличения и одумки. Струва ми се, излишно е да се подчертава, че тя е предназначена за малки деца, за слабоумни хора или доверчиви извънземни, но Спас Русев, Тошо Тошев и разни други особи ни най-малко не се притесняват да ни я предлагат. Когато Спас Русев говори за себе си, лично аз не вярвам нито една дума. Не вярвам и в случаите, когато той няма никаква корист да лъже. Не вярвам по най-различни причини. Достатъчно ми е само това, че този човек е от антуража на Симеон Сакскобургготски и е приятел на съдията Георги Марков.

   ВЕРСИЯ ПЪРВА
   Спас Димитров Русев е роден (казват) на 4 юни 1954 г. Самият той споделя, че не е имал висше образование до 10 ноември 1989 г. Работил е (май) в института за младежта към ЦК на ДКМС, чието точно име вероятно не помни и той. Бил шофьор там, но той отрича. Не е важно какво е работил. Медиите и депутати от новата парламентарна група "НИЕ" лансираха и версията, че Спас Русев се е подвизавал и като шофьор на Стоян Марков, кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП в средата на 80-те години, че едва ли не е бил много близък с него. И че Стенмарк, "геният" на високите технологии, го е протежирал. Спас Русев отрича и такъв трудов стаж: през живота си не бил карал друга кола освен собствената. Но си премълчава по темата за преддесетоноемврийските си контакти със Стоян Марков. Както и за следдесетоноемврийските. Бил е член (като че ли) и на Централния бригадирски щаб. С една дума - трудов човек. "До колкото знам 1989 година те заварва като организатор в Концертна дирекция, оттам се познаваш с много български музиканти, с Маричков, с Леа Коен" - казва му Тошо Тошев в интервюто си с него, "Труд", 2-5 юни т.г. (Оттук нататък запазвам изцяло правописа и пунктуацията на главния редактор и лауреат на "Стара планина", както и на събеседника му. - б.м.) Други източници посочват, че през 1990-а Русев работи във фестивална дирекция "Софийски музикални седмици. Не е важно точно къде е работил. "След промяната ставаш активен седесар" - подхвърля Тошев. "Така е - отвръща бившият активен седесар, - помагах за изборите на Велико народно събрание, тогава се запознах и с Петко Симеонов… Тя е дълга история, но след разцеплението в първото СДС, когато се появиха т. нар. либерали - портокали, и аз се оказах сред тях, попаднах на мушката на вестник "Демокрация".
   Преди обаче да попадне на мушката на "Демокрация", либералът-портокал Спас Русев (той явно обича портокалите; за тях ще стане дума по-нататък) се развихря като истински комсомолски организатор. Този път обаче организира избори или по-скоро работи за победата на СДС в изборите през 1990-а. Настъпва

   ПЪРВИЯТ РОМАНТИЧЕН ПЕРИОД
в славния му живот. Спас Русев е пак активист, но демократичен, а не комсомолски. Бил сред организаторите на първия син митинг на "Орлов мост". Тичал нагоре-надолу, ковял темелите на "времето е наше". Запознава се и работи рамо до рамо с такива суперактивисти на СДС като Желю Желев, Петко Симеонов, Стефан Гайтанджиев, Георги Марков и още стотици знайни и незнайни бойци на тихия фронт на "активното седесарство". Душа и пряк предизборен шеф на активистите (безспорно, документирано) е Петко Симеонов. През тези незабравими пролетни месеци възниква и една нова, но кратка и леко помрачена впоследствие дружба: между бъдещите другари по "чуждестранната помощ". Лично аз смятам, че е възможно познанството да е от по-рано, ако се вгледаме внимателно къде са работили (официално) двамата съратници. Но нека се придържаме към версията.
   Необходимо отклонение: Петко Симеонов.
   Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1967 г. Работил е в Центъра за социологически проучвания на младежта и като редактор на списание "Младеж". Заместник-главен редактор на обществени начала на в-к "Труд" като отговарящ за Клуба на социолога към вестника.
   Съучредител на СДС в края на 1989 г. Февруари 1990 г. - председател на Централния избирателен клуб на СДС, директор на вестник "Демокрация". През май 1990-а става заместник-председател на СДС /до юли 1991-ва/. Участник в делегацията на СДС на Кръглата маса. Член на т.нар. "Контактна група" на Кръглата маса. Депутат в VІІ Велико народно събрание. Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 - юли 1992).
   Юли 1991 г. - излиза от коалицията СДС. Съпредеседател на създадената на 18 юли 1991 предизборна коалиция СДС-либерали. На 3 ноември 1991 Федерацията се преименува в Партия Либерали с председател Петко Симеонов.
   Както и вторият, лондонският, за който ще говорим по-нататък, първият български романтичен период на Спас Русев е доста кратък. СДС губи изборите, които са признати за редовни и честни от топседесаря Желю Желев, от председателя на Българското сдружение за честни избори Кеворк Кеворкян, както и от неговия секретар Мирослав Севлиевски. Пито-платено и гласувано-нагласено. Това е. Край. "Слабонервни" като Йосиф Сърчаджиев могат да плачат, студентите да си окупират университетите, могат "да се разпъват" Градове на истината, но животът продължава.
   Животът на Спас Русев - също. СДС губи изборите, но той не губи контактите и новите си другарства с Желю-Петковото "активно седесарство". "Времето е наше" не е отминал лозунг, а ръководство за действие. Визия. Съдба. Следва повече от половингодишен период, през който с нашия герой (поне публично) не се случва нищо особено. Сигурно страда от тежката изборна загуба. Сигурно едва сколасва да преживее тежката гладна Луканова зима. Добре че вече е съдружник във фирмата "Артемис", която работи с храни. Такъв е и на 14 януари 1991, когато постъпва в Агенцията за чуждестранна помощ на скромната длъжност заместник-директор на директора Петко Симеонов.
   Оттук нататък ще запрепускаме през Версия първа с привкус на смехотворност. Защото тя ни е необходима само за да маркираме известните и позабравени факти от живота и дейността на нашия герой Спас Русев, но не и за да открием поне мъничко истина зад лъскавата фасада.

   АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ
   Според самия Русев той поработил "шест-седем месеца" в Агенцията, "където попаднах като заместник-директор" ("Труд", 2-5 юни 2003). Пак според него "не съм имал нито спесимен, нито права да подписвам, осъществявал съм някаква организационна дейност, но не съм взимал управленчески решения".
   Толкова засега. След тази скромна дейност, на която "попаднал", може би заради къртовския му труд на организационна пчеличка бившият вече зам.-директор на АЧП отива да учи английски език в Лондон с някаква стипендия. Според него: "Дойдох в Англия, защото Иван Станчов ме покани да уча в един колеж. Още бях млад, нямах висше образование и приех…" Според други версии стипендията е от Банка за земеделски кредит, където тогава е работела съпругата на Русев. Има ли значение?
   37-годишният младеж се запознава с принц Кирил. Асен Ошанов и днешният конституционен съдия Георги Марков го запознават с царя, т.е. със сегашния ни премиер. "Имах удоволствието през 1990 и 1991 г. да се запозная с принц Кирил чрез посланик Иван Станчов. С Н.В. се познавам от 6 години и се радвам, че съм един от хората около него", твърди Русев пред "Труд" на 24 юли 2001. След две години пак пред "Труд" заявява, че "през 1992 г. тук в Лондон се запознах с принцовете Кирил и Константин…" Има ли значение колко пъти се е запознавал? Според бившият си шеф Петко Симеонов бил "личен гост" на Иван Станчов. Учи младият колежанин, запознава се. И потичат

   РЕКИ ОТ ЗАПОЗНАНСТВА
   "Учение и труд, труд и учение", както казваше големият приятел на комсомолците другарят Тодор Живков. Реки от труд и учение. После реките се вливат в една голяма река, която могъщо се носи в огромното пространство между политиката и бизнеса. Русев смята, че реката се е разляла само в злачната долина на бизнеса, но ние ще си позволим да се усъмним, че е странял от политиката. Според информация от Медиапул нашият герой е акционер в инвестиционния посредник "Глобал" заедно с иранския бизнесмен Ескандер Малеки, "с когото ме свърза през 1993 г. българският посланик в Лондон Иван Станчов". Малеки и Русев стават партньори на американската "Моторола", чиито интереси представляват. Работа, работа. Спас Русев е и на подписването на договора за участие на гръцкия бизнесмен Сократис Кокалис в "Еврофутбол" на Васил Божков-Черепа. По време на церемонията Божков благодари на Русев в края на словото си, но без да обяснява ролята му в сделката.
   Годините се нижат. Неуморният ни ученолюбив труженик вече "познава отпреди" и г-н Иван Тодоров, когото ние българите наричаме свойски Доктора. Семейството на Доктора живее в Лондон, на една и съща улица с брата на Милен Велчев, който пък брат, Георги, е женен за дъщерята на Стоян Марков - Стенмарк..
   Да го кажем кратичко с думите на самия Спас Русев, "Труд", 2-5 юни 2003: "И аз, и съпругата ми работехме, учехме и работехме на половин работен ден. Ето, сега се сещам, по това време даже съм бил и малко шофьор - карах децата на дипломатите на училище… И така до 1993 г., когато посланикът ме запозна с иранеца, г-н Малеки, при когото започнах работа… Големият ми бизнес започна през 1999 г. - създадох една компания - "Телеринг", която е доста добра в сферата на телекомуникациите. Работя доста добре с "Глобул".
   Човек обаче и да работи добре, все ще се случи някаква простотия. И ето, настъпва "злополучният" май на миналата 2002-ра година. Монако, Формула 1. "Бяхме голяма група - изповядва Русев пред Тошо Тошев, - 12 души, голяма маса, основно говорим на български. Изведнъж се появи и Иван Тодоров, когото аз познавам отпреди. Една от причините, поради които не се занимавам с политика, е да мога свободно да контактувам и да познавам всякакъв тип хора. Да нямам ограничения в това отношение." И понеже човекът няма ограничения, кани другите човеци от "голямата маса" на наетата от него яхта, лоши хора ги снимат, след година още по-лоши хора взривяват джипа на добрия Доктор на "Цариградско шосе", снимките от яхтата изникват отнякъде, вдига се шум, става скандал, невинният агнец Спас Русев отново дружно е оклеветявян, този път всекидневно...
   Нека обобщим Версия първа и заедно да се посмеем. Някакво шофьорче от ДКМС, някакво комсомолче (дори ако ще да е бил и шофьор на Стоян Марков) става виден седесар, зам.-директор на агенция, подчинена на президента и парламента на Република България, оперира с грамадни и за времето си, и днес средства, става едва ли не "личен стипендиант" на потомък на приближен на цар Фердинанд, превръща се в приятел на семейството на Кобургите, превръща се в крупен бизнесмен, в страстен яхтсмен и нещо като секретар-кадровик на правителството на НДСВ...
   Стига сладострастна лига, ако ми е позволено да перефразирам пролетарския поет Никола Вапцаров. Да минем към

   ВЕРСИЯ ВТОРА С ПРИВКУС НА ГРАБЕЖ
   И бих добавил - с привкус на определена, безусловна правдоподобност. Ще прескочим познатите и досадните вече години и ще кацнем направо на датата 14 януари 1991, когато Спас Русев "попада" на длъжността заместник-директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Не, никак не е странно как такова "чудесо" като него се е изкатерило по високите етажи на СДС; какви по-големи "чудеса" познава горчивият ни опит! Но да се намърдаш в ония гладни времена в АЧП - това вече е истински удар и за Русев, и за покровителите му.
   Не отговаря на истината заявлението му пред "Труд": "Аз постъпих в Агенцията на 1 март 1991 г. И същата година на 1 ноември 91-ва година вече живеех в Лондон." Истината е, че Русев е един от първите "чуждопомощници", които Петко Симеонов (и той тогава пресен-пресен директор) назначава, за да служат (уж) на изпосталелия си народ през Лукановата зима. Цитирам самия Петко Симеонов, "Отечествен вестник", 24.02.1991 г., статията му се нарича "Петко плет разплита. Хуманитарна помощ и политикански игри": "Спас Русев е съдружник на ДФГ "Артемис-6" от 30.VІІІ.1990 г., регистрацията на съда е от 13.ХІІ.1990 г. Постъпва на работа в АЧП на 14.І.1991 г. От същата дата иска освобождаване от ДФГ "Артемис-6", като заявява, че няма никакви имуществени претенции към фирмата и няма да участва в разпределението на печалбите и загубите."
   Никой не се и съмнява, че Спас Русев не е участвал в разпределението на загубите, понеже такива не е имало. Виж, за печалбите - това е съвсем друга приказка, в която предстои да надникнем. Тук само следва да се отбележат съществуващите огромни съмнения, че героят ни е "поискал освобождаване" доста по-късно, но със задната дата 14 януари. Впрочем, и това не е важно. И духом, и телом, и левом, и доларом той си остава в "Артемис".
   Но защо все пак е тази трескава "оставка" от "Артемис"? В същия ден уж, в деня на постъпването на отговорната "служба"? Ако "се намирахме" във веселата Версия първа, щяхме да си кажем на майтап, че причината е желанието на Спас Русев да спазва законите и да не съвместява високата държавна длъжност с участието в частна фирма. (В дружествената фирма на граждани "Артемис" той е съпритежател с 4 дяла, колкото има и председателят.) Но ние сме във Версия втора, грабежната, така че ще потърсим причината във факта, че Агенцията по-късно ще сключи договор с фирмата "Артемис" и е съвсем елементарно Русев да избегне досадната ситуация до сключва договор със самия себе си. Вероятно молбата за "освобождаване" от "Артемис" е подадена непосредствено преди подписвенето на договора, с който фирмата става най-големият дистрибутор или подизпълнител на АЧП. (Договорът е много интересен и ние ще запознаем читателя с неговата предистория в следващия брой.) Излиза, че Спас Русев, бъдещият любител на ветроходството, се отказва от печалбите по този договор, за да отиде на гола държавна заплата при контрагента на договора. "Де-де!", както пък казваше специалистът по Спас-Русевщините Алеко Константинов.

   Следва: Как се подготвят апетитни договори и как се разпределят чужди помощи за бедстващ народ