ПРО и АНТИ

 Ако някой се е съмнявал дали наистина НДСВ е извънпарламентарна политическа партия, то самите управляващи разсеяха и последните съмнения по този въпрос чрез внесените предложения за изменения на цялата законова база на политическата система у нас. За пореден път стремежът на управляващите е да пригодят закона към собствената си посредственост. И какво от това? Случващото се отново остава встрани от общественото внимание. То е прекалено ангажирано с неразрешимия проблем как да признае, че за пореден път е било подведено. Може би затова и този пореден акт на незачитане на закона ще стане факт.
   В противоречие със законите и политическата логика, повече от две години след редовно проведените парламентарни избори, съставът на Народното събрание ще бъде "прекроен" според волята на управляващите.
   Това е поредната подмяна на вота на избирателите.
   Всъщност, тази подмяна бе извършена още на самите избори, когато избирателите гласуваха в името на човек, който дори не се яви на избори; в подкрепа на кандидати, които трябваше да представляват единствено интересите на онези, които ги изпратиха във властта. Стотици хиляди хора демонстрираха, че са готови да дадат "на вересия" собствената си подкрепа, вярвайки в почтеността на един човек. Те дори не познаваха онези, за които гласуваха, очаквайки, че по някакъв начин, те са приближени до "царя" и че той има влияние върху тях. Изминалите години убедиха мнозина, че и двете "вярвания" се оказаха нереалистични.
   Но дори и подобен драстичен акт не би могъл докрай да реши проблема с нелегитимността на управляващите. Все още никой не е дал публичен отговор на въпроса: Кой спечели изборите преди две години и кой управлява днес България? Вместо това една партия, регистрирана от хора, които вече бяха избрани за властта, посочени по списък или казано по-просто -
   новата номенклатура си учреди партия,
   която може би ще бъде обявена не само за парламентарно представена, но и за "управляваща". Всъщност, НДСВ не е и не може да бъде нищо друго освен "партия на управляващите", която ще функционира като "клуб по интереси", докато не изгуби властта. След това, както "новото време", така и "почтеността във всичко" ще бъдат забравени, точно както изчезна в политическото небитие "пилотния вариант" на настоящия сапунен сериал - Обединението за национално спасение. Тогава сегашният министър-председател, имаше възможността да провери степента, в която би имала успех подобна формула. Очевидно е останал доволен от резултата.
   Онова, което се определи като "национално движение" и прие името на "лидера" си през 2001 година, не пожела да се регистрира като политическа партия. Целта бе проста - трябваше да се докаже, че правителството на ОДС се страхува от този нов политически субект. Номерът мина. Само два дни след отказа на съда да регистрира нещото, наричащо себе си "Национално движение "Симеон Втори", изследванията на общественото мнение показаха удвояване на евентуалната подкрепа за неговото участие в парламентарните избори.
   Още тогава бе ясно, че "Новото време" има проблем с представите си за законност и ред.
   Затова и определи съда като свой личен враг.
   Дребнавото хитруване с промените в Закона за приватизация, които позволяваха част от сделките да бъдат определяни като "свободни от съдебен контрол", доколкото се отнасят към националната сигурност, бе само един от класическите примери на неуважение към съда. И на организирано "заобикаляне" на закона от страна на Министерския съвет.
   В опита си да се освободи от съдебен контрол, управляващото мнозинство отиде по-далеч и подмени целите на така необходимата за България съдебна реформа. Тя присъства неизменно в критичната част на докладите за напредъка на България в процеса на евроинтеграция, редом с административната реформа и местното самоуправление. Съдебната реформа, организирана от "Новото време" се превърна в невъобразима смес от некомпетентност, корупция, болни професионални амбиции, корпоративни интереси и откровен рекет от страна на властта срещу магистратите.
   Но в управлението на България, две години след парламентарните избори, настъпиха и други значими промени. Докладът на финансовия министър за състоянието на държавния бюджет очертава само част от тях. Почти встрани от общественото внимание,
   държавният бюджет бе актуализиран
   в изпълнение на решение на Конституционния съд. За първи път след 1996 година. Месеци преди местните избори, фалитът на общините вече не може да бъде оспорван с лека ръка. Липсата на ясни приоритети в държавната финансова политика позволява все по-често "активно управление", което е приемливо в мениджмънта на средно голяма корпорация, но не и на държава. В основата на управленските проблеми стои споделеното от всички разбиране, че сериозните решения у нас се взимат извън осветения кръг на легитимната власт. Именно затова, докладът на финансовия министър е адресиран не към Народното събрание, а лично до министър-председателя. Очевидно неговата цел е да постигне частично преразпределение на средствата от държавния бюджет, но не и да промени нещо в принципите, според които се структурира бюджета. Самият факт, че този доклад се появи почти седмица след като е бил изпратен на министър-председателя и в редакцията на един национален седмичник, означава че залогът за тази промяна е изключително голям.
   Всичко това може да доведе до усилване на политическия натиск за "заобикаляне" на изискванията на строгата финансова дисциплина, която наложи на България управлението на ОДС чрез въвеждането на валутния борд. И до днес, именно прилагането на тази строга дисциплина бива определяно като най-сериозното достижение на страната ни по пътя към постигането на финансова стабилност и устойчив темп на икономически растеж. Увеличаващите се претенции за привилегирован достъп до бюджетни средства, биха могли да доведат до
   размиване на границите на валутния борд
   под формата на всевъзможни временни, специализирани, насърчаващи или гарантиращи фондове, изградени с публични финансови средства. И управлявани "на тъмно", без каквито и да са гаранции за граждански контрол, прозрачност и отчетност. Както се управлява и държавата ни.
   Партията на управляващите също се изправи пред сериозни финансови трудности, след като Сметната палата спази Закона за политическите партии и отказа да подели държавната субсидия между легитимните партии-мандатоносители и извънпарламентарната партия НДСВ. Двата милиона държавна субсидия изведнъж се оказаха жизнено важни, за да може да оцелее продукта на политическия експеримент, наречен НДСВ. Натискът срещу "Оборище" и Партията на жените се увеличи рязко, след като те лансираха своя кандидатура за гуверньор на БНБ. Но ясни сигнали за това имаше още в отказа на управляващите да сключат каквото и да било споразумение с партиите, чрез чиято юридическа регистрация се явиха на избори. Пренебрежението, с което бяха отхвърлени всички опити за постигането на съгласие в коалицията, спечелила изборите, най-вероятно ще доведе до поредната фаза на "топене на парламентарното мнозинство". Това на свой ред ще направи още по-труден отговора на въпроса: кой управлява страната ни. Очевидно равнището на юридическа компетентност и манталитета на т.нар. "лоби на юристите" не надхвърля уменията на дългогодишен адвокат по бракоразводни дела.
   Това поне би трябвало да разтревожи дори
   незаинтересувания български избирател.
   Всъщност, не само той остана разочарован от поведението на управляващите във властта. Щедри обещания бяха давани не само на избирателите.
   Партията на управляващите бе изградена на базата на много по-конкретни, макар и точно толкова гръмки обещания за личен просперитет към представители на различни групи от интереси. Онова, което ги обединяваше в началото бе общата им съпротива срещу управлението на ОДС. Пред този общ враг те временно забравиха за различията помежду си. Две години след началото на това управление, неизпълнението именно на тези обещания притеснява управляващите много повече, отколкото нереализираните очаквания на избирателите. Защото групите от интереси, които временно бяха поставени в услуга на управляващите имат всички необходими средства да напомнят за неизпълнените обещания. За разлика от българските граждани, които все по-рядко се опитват да си отговорят на въпроса: защо живеем така?