Заменки. Присвояване. Източване на ДДС. Уредени обществени поръчки. Пищни купони. Контрабанда. Лобиране. Партийно спонсориране. Партийно инженерство. Злоупотреби с европари. Ордени "Стара планина".

Яхти. Плеймейтки. Виенски, руски и други балове. Източване енергетика. Източване "Кремиковци". Рекет. Благотворителност. Поръчкови убийства. АЕЦ - Белене. Връзки с властта. Чер хайвер. Недосегаеми. Разврат. Малки момченца и момиченца. Шампанско. Пури. Хаваите, Сейшелите, Дубай...

Срещата в Копенхаген за мерките срещу климатичните промени, на която България има своите представители, бе само брънка от трансформацията на света, започнала с форумите в Рио де Жанейро и Киото. Пред лицето на надвисналите катастрофални опасности, светът не може повече да действа така, сякаш те не съществуват. Водещите еколози в света изхождат от неоспоримия факт, че земята е жив организъм и всяко вредно посегателство срещу този организъм би означавало посегателство срещу живота на планетата. Печалбата няма място във връзката човек - природна среда. Единствената истинска печалба за човечеството е запазване на природата.

Във Варшава, динамизмът на предприемачите превръща страната в новия тигър в Европа.

Чуджестранни компании са разположили там предмостието на инвестициите си в Mitteleuropa

Мачей Витуцки ми е определил среща на 24-ия етаж на своята стъклена кула. Той е на 42 години. Този енергичен хубавеляк управлява "Телекомуникация Полска", на 49% филиал на "Франс Телеком". С 24 000 служители, Мачей реализира оборот от четири и половина милиарда евро. Срещам го на излизане от работна среща със своите осемнайсет синдиката.

Приятели... И неприятели,

Бях решил повече да не отговарям на предизвикателства, въпроси, питания и заяждания. От 2001 г. на няколко пъти вече писах и давах отговори в различни медии. Но си давам сметка, че има хора, които заслужават да знаят истината - независимо дали ме обичат, харесват или ме ненавиждат. Затова предлагам най-важните страници от моето досие. За онези, които искат да знаят повече могат да го прочетат в бр. 22 от 2001 г. бр. 35 и 36 от 2008 г.

Агентурно минало, разбира се", откликват емоционално широките манипулируеми народни маси. А какво да разбираме под "агентурно минало"? Доброволно сътрудничество на ДС, с цел съсипия на човешки съдби, лично материално облагодетелстване и гарантирана професионална кариера - чувам хоровия отговор, взет наготово от скалъпената за публичното пространство формулировка. Е, добре де, защо аз не съм направил кариера, защо притежавам само половин жилище и не съм собственик на медия? Защо никой при сгромолясването на Живковия режим не ми връчи куфарче с куп пари, та и аз да си спретна я телевизийка, я всекидневник, я издателство, ами вече петнайсeта година съм без заплата и бъхтам "на парче", едва свързващ двата края?! Тук отговор, колкото и да се напрягам, не се чува. Няма и да се чуе. Но пък ехидно ми се подхърля: А подписчето, а, да не би да отречеш, че си подписвал!

Относно Решение 111 на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност от 17 февруари т. г.

Струва ми се, че е уместно да задам директен въпрос: какъв е състава на Kомисията в това отношение? Има ли там бивши или настоящи сътрудници? Комисията трябва да започне със себе си, за да има смисъл и авторитет в нейната работа!

Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" Йоан 8:32

Срастването на органите на сигурността с политико-административната власт е характерен елемент на комунистическата държава. Репресивните структури бяха "щит и меч", гаранция за нейната непоклатимост. 800 хиляди бяха щатните и нещатни сътрудници на тази зловеща институция. Ровенето в чуждия живот и душенето на подозрителни миризми в него, не беше злодеяние, а норма. Всеки български гражданин можеше да бъде смазан от всемогъщата репресивна машина. Резултатът на тази "революционна бдителност" са стотици хиляди репресирани, следени и подслушвани. Стотици хиляди разбити съдби. Истината за тези събития се намираше в сейфовете на ДС. След 10 ноември 1989 г., този архив трябваше да бъде разсекретен и обявен публично - целият, а не на части! Само така България можеше да стъпи на чисто и да тръгне към бъдещето си на европейска държава. Това не стана.

В Дома на киното се състоя бележито събитие - бе прожектиран документалният филм "ДОСИЕТО НА ДС" по поръчка на Комисията по досиетата и с подкрепата на българска телевизия. Залата бе препълнена, включително с вече оповестени агенти - внушителна част от хората на седмото изкуство.

Филмът е важен и нужен, дори добре направен, така добре, че на моменти ми се повдигаше от безпощадно гадните документални кадри на социалистическото минало. Нямаше дискусия. По-голямата част от зрителите се изниза тихомълком. И отново се сетих за страничния ефект от следенето - деликатен въпрос, по който отново не се каза нищо.

Поредното повтаряно натякване на Комисията по досиетата за т. нар. "сътрудничество с ДС" на някои хора, които фактически не заслужават това, наистина прилича на настойчив стремеж към омаскаряване - един метод от миналото, твърде характерен именно за Държавна сигурност. Какъвто е последният случай - с почтени журналисти, каквито са Петко Бочаров, Васил Станилов и др. Знае се, че нито Законът за досиетата, нито комисията, която го обслужва имат за задача да дават каквато и да било обективна преценка за характера на споменатото сътрудничество. Комисията всъщност е само една справочна служба, която поднася регистрирана документация от досиетата на ДС и нищо повече! Тя няма и не се старае да има критерии за същността на случаите. А пък и да има такава задача, тя няма абсолютно никаква възможност да провери автентичната истина. Просто защото фактите, с които разполага не са това, което изглеждат! Например, да вземем случая с мен. След като, въпреки своята съпротива, бях заставен да сътруднича в контраразузнаването, в един момент обърнах гръб на ДС. В резултат на това, бях осъден на 18 години затвор (нещо, което Комисията дори не споменава!!). Много по-късно, след повторен натиск от ДС, си избрах една рискована тактика, която за щастие сработи: всичко разкривах пред най-доверени приятели и ги осведомявах какво иска от мен репресивната система! Но този факт комисията, разбира се, не е в състояние да установи!! Да не говорим, че в нашето обществено пространство и дума не се споменава за несъществуващия вече зловещ член 112 от Наказателния кодекс, който задължаваше под страх от затвор българските граждани да доносничат, ако забележат за действия срещу режима по главата "Престъпления срещу Народната република": "Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някои от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години". Нима някъде в досиетата да се споменава за такава заплаха?

Днес България се управлява от синовете, дъщерите и внуците на бившата номенклатура на БКП и тайните служби. Идването на власт на ГЕРБ е ярко доказателство за това. Докато управлява тази престъпна политическа мафия и новосъздадената олигархична върхушка, която промени политическата система и днес "изгражда" див, брутален и нагъл червен капитализъм, изгледите да се промени нещо са просто нищожни.

Г-н Дянков, чувствате ли се обичан от българите? Преди време оглавихте едновременно класацията за най-обичан и най-мразен министър.

- Страсти възбуждам и от двете страни. Ако бях безразличен, щеше да е по-лошо.

- Вече сте тук повече от половин година. Чувствате ли се щастлив от това, че сте обратно в България?

- Чувствам се щастлив от решението си да се върна в България, някои дни са по-трудни от други, но по принцип съм щастлив.