Фарът в Александрия е „най-младото“ от седемте чудеса на света. Построен е през 290 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет, а е разрушен от силно земетресение през 1303 г. Като най-високо здание в света, 134 метра, той бил признат за едно от чудесата на света. Документи и много разкази на съвременици ни дават ясна представа за вида и размерите му, както и за историята на неговото построяване.
След като Александър Велики починал през 323 г. пр.Хр., империята му била поделена между неговите четирима генерали диодохи, заместници на императора. Първият от тях, Птолемей Сотир, взема властта в Египет и обявява построения от гръцкия архитект Динократ град за столица на страната и заповядва това име да остане за вечни времена ­ Александрия, в чест и слава на великия пълководец. Градът е построен на един тесен провлак между Средиземно море и езерото Мареотис, в което се вливат водите на река Нил. Птолемей и гражданите на богатия град решават да построят фар на брега на морето, за да улеснят пристигащите кораби. Както е бил обичаят по тези времена, след внимателно проучване на няколко кандидати бива избран за ръководител на изграждането архитектът Зострат Книдос заради доброто му име и богатия опит. Строежът започва през 290 г. пр.Хр. и завършва през 285 г. пр.Хр. В тези пет години на брега на Средиземно море израства невиждан дотогава фар, чиято светлина се виждала на много километри от брега ­ светлина спасителка за много кораби и гордост на гражданите на Александрия.