ПРО и АНТИ

БТЦРК е тайна организация, създадена в Пловдив от група български революционери. Първоначалната цел на комитета е освобождението на Македония от османска власт, както и обединението на нашите земи в едно цяло. Същевременно, в по-далечна перспектива, дейците му предвиждат образуване на конфедерация на балканските страни. Основното в дейността на организацията, обаче, е подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Образуването на БТЦРК става на 10 февруари 1885 година в града на тепетата Пловдив, като за ръководител на комитета е избран апостола от Априлското въстание Захари Стоянов. Секретар е Иван Андонов, а касиер - Тодор Гатев. В ръководството на организацията са редица наши революционни дейци от близкото минало, сред които и Иван Стоянович.

Причината за създаването на БТЦРК са несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 година, с които България е разпокъсана на няколко отделни части. Това предизвиква остро недоволство сред населението по всички краища на страната и става причина за всенародно движение за обединение на Княжеството, Източна Румелия и Македония в едно цяло. Още през 1880 година в Сливен, в присъствието на представители на Княжество България, се създава Таен комитет, който да подготви обединението на разпокъсаните български земи. По редица причини този комитет се разпада още в началото на своята дейност. Идеята за обединението на народа ни обаче не замира, като в края на 1884 и в началото на 1885 година възниква нова революционна организация в Източна Румелия - БТЦРК, а неин център става град Пловдив.

Веднага след учредяването на организацията, се пристъпва към изграждането на частни революционни комитети в големите градове на Източна Румелия. Същевременно, за да не предизвикат подозрението на властите, те се легализират под формата на опълченски гимнастически дружества.

Много голяма роля за сплотяването на революционните сили в автономната област изиграва вестник "Борба", издаван и редактиран от самия Захари Стоянов. Същевременно, през април 1885 година, са изработени програмата и уставът на БТЦРК, като за образци са взети програмата и уставът на БРЦК в Букурещ от предосвобожденската епоха. Крайната цел, която си поставя новооснованата организация е "окончателното освобождение на българския народ чрез революция, морална и с оръжие".

В средата на 1885 година, в дейността на БТЦРК настъпва рязка промяна, като връх сред ръководството взема идеята за обединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Батенберг. Причината за това е, че през лятото на 1885 година комитетът организира кражба на оръжие от военен склад в Чирпан, като целта е то да се прехвърли в Княжеството, където да се въоръжат чети, които да заминат за Македония. Източнорумелийските власти, обаче, успяват да заловят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите. Станалото навежда Захари Стоянов на мисълта, че правителството на автономната област е сериозна пречка за дейността на революционната организация, като във връзка с това основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийската власт и обединението на областта с Княжеството. За изпълнението на тази цел организацията се свързва с представителите на Либералната партия в Източна Румелия и с ръководителите на либералите в Княжество България. Така постепенно ръководството на БТЦРК се поема от либералите д-р Странски, Константин Паница, Димитър Ризов и др., както и от някои военни дейци от автономната област, което придава на комитета военно-заговорнически характер. Обликът на революционната организация не се променя и след проведеното събрание на 25 и 26 юли 1885 година в село Дермендере, Пловдивско, дн. село Първенец, когато начело на БТЦРК отново застава Захари Стоянов.

Чрез публикации в пресата и публични демонстрации, организирани от комитета, се засилват обществените нагласи в полза на обединението на българските земи. Най-масовото мероприятие, организирано от БТЦРК, е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 година. В същото време, организацията, подготвяща Съединението, установява връзка с висши офицери от Източнорумелийската милиция, сред които Райчо Николов и Сава Муткуров, както и много военни от местните гарнизони. Същевременно се провеждат разговори с най-висшия офицер от областта, майор Данаил Николаев. Той одобрява идеята за обединение на Северна и Южна България, но е скептично настроен към липсата на реалистични планове от страна на комитета.

В Княжество България са изпратени представители на БТЦРК, които се срещат с княз Александър Батенберг и го информират за извършената подготовка за Съединението. Князът ги изслушва с интерес и ги насърчава да продължат дейността си в тази насока.

На 20 август 1885 година, от комитета е изработен окончателния план за действие. Той предвижда акцията по обединението да се осъществи с помощта на българската войска, намираща се в Пловдив. Едновременно с това, тя трябвало да бъде подкрепена от въоръжени чети от близките градове и села.

В началото на септември 1885 година, в различни краища на Източна Румелия започват вълнения, организирани от БТЦРК. Най-силен тласък на движението, обаче, дава бунтът, избухнал в Панагюрище на 2 септември с.г. Той е овладян от полицията още същия ден, но възниква опасност областта да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани. Във връзка с това е решено съединението да се ускори. Веднага са изпратени представители на комитета в различни градове на областта, които да поведат бунтовнически групи към Пловдив и да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември 1885 година, въстаническа чета, организирана от Чардафон Велики, обявява Съединението на българските земи от двете страни на Балкана и установява контрол над село Голямо Конаре. С това се слага началото на бунта, довело до обединението на Източна Румелия и Княжество България. На 5 септември с.г., отрядът от Голямо Конаре се придвижва към Пловдив. Същевремнно, в нощта срещу 6 септември 1885 година, части на източнорумелийската милиция, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града на тепетата, като свалят от власт правителството, начело с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Веднага е съставено Временно правителство, начело с д-р Георги Странски, включващо главно членове на БТЦРК. Новата власт официално обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С това се слага край на дейността на тайната революционна организация, макар формално тя да продължава да съществува до януари 1886 година, когато се разпуска официално, тъй като е изпълнила задачата, за която е създадена.